10 грешки на мисълта

Има 10 глупави ограничения, които не ви позволяват да сте щастливи и радостни. За някой е присъщо само едно ограничение, за някой - всичките десет...


1. Песимистичен стереотип на мислене, правенето от мухата слон
Удивително, колко често хората стигат до съвършено катастрофални умозаключения, без да си правят труда да се замислят за минута. Уплахата може да доведе човек до състояние на душевен и умствен паралич.

Представете си, дете донася от училище бележка от класния ръководител. Майката, без още да е прочела, най-вероятно ще пита: "Какво си направил отново?" Не й е минало през ума, че детето би могло да донесе покана за празник за родителите.

Или, поглеждате часовника, отбелязвате за себе си, че е време детето да е вкъщи, и вече в главата ви минават всякакви мисли за това, какво би могло да му се е случило. Паника, и вече не си намирате място, рисувайки картини едната по-страшна от другата.

Това е до толкова привична за повечето реакция, че даже не го забелязваме, отравяйки своя живот си и този на близки за нас хора.

Детето се задържало с 5 минути и вместо дружелюбно да попитаме, всичко ли е наред, вместо да изслушаме, какво всъщност е станало, майката излива с упрек върху детето всички свои негативни състояния, с които се бе заразила по време на обмислянето на всичи варианти на нещастни случаи.
Учените установили, че щастието може да се предава от човек на човек. Екип изследователи изяснили, че  затлъстяването и пушенето активно се разпространяват чрез социалните контакти, и количеството щастливи хора в обкръжението влияе на индивидуалното усещане за щастие. И ако контактувате с щастлив човек, това повишава шансовете ви да бъдете щастливи с 15 %. Но ако общувате с нещастен човек, това отнема от вашето щастие 7%. Въпросът е какво сме предали на детето?


2. Четене на мисли

Очакването и четенето на мисли, предположението, че знаем, за какво мислят другите хора и очакването, че околните знаят, за какво мислим ние, неумението да говорим за желанията си...

Това е една от най-разпространените илюзии за това, че можем да четем чужди мисли и другите хора също са способни да четат нашите мисли и желания.

"Нищо няма да му казвам, той сам трябва да се досети!" - познато ви е това утвърждение, което води до разочарование, защото човек не само не е знае, какво трябва да направи, но даже и не е предполага, че това се е очаквало от него.

Втората грешка на повечето жени (въпреки че и мъжете не са изключение) - те започват да придават на казаното някакъв съвършено различен смисъл. Смисъл, далечен от реалността. Човек нещо е казал, а ние веднага мислим - защо и за какво го е казал, вместо да уточним, какво точно е искал да каже и да престанем да се мислим за телепати.

3. Склонността да приемаме всичко лично

Много хора са готови да носят лична отговорност за всичко ставащо. Вземат върху себе си отговорността за нечие лошо настроение, за това, че не е дошъл на време автобуса и т.н.

Всеки е имал случаи, когато сте влизали в помещение и изведнъж всички рязко са млъквали. Първата мисъл, която обикновено идва на ум е - те говореха за мен, за това замълчаха. Настроението пада, появява се подозрителност.

Или някой е направил забележка изобщо, без да се отнася към някой, и вие решихте, че това се отнася точно към вас и това е,  или наум си мислите какво е имал предвид, или мисленно или на глас хвърляте обвинение обратно. Склонността да се приема всичко лично поражда в нас обида и гняв.

4. Самоувереност,  фантазии, нежелание да видим реалността 

Увереността, че постижението в някаква една област автоматично гарантира успеха и във всички останали сфери в живота без усилие.

Ако всички ваши мисли са концентрирани около "Аз"-а ("Аз знам, че ти ме обичаш, просто ти не искаш да си го признаеш!", "Аз знам, че твоят избор е неправилен, по-късно ще признаеш правотата ми!", "Аз съм прекалено добре възпитана, за да общувам с такив ахора, като вас!") водят до крах в деловите и личните взаимоотношения.
Ако сте сигурни, че не извършвате такава грешка, то се  попитайте "Какво, освен, мечтите за прекрасното бъдеще, съм направил, за да имам това, за което мечтая и от каквото имам нужда?"

5. Възприимчивост към критика, вярата в нея

Често без разсъждения приемаме на доверие всяка критика по свой адрес, без да си задаваме въпроса: "А кой е съдията?

Губим себе си, своето "Аз", защото постоянно се приспособяваме към някой и оценката на този "някой". Сигурни ли сте, че критикуващият не се опитва да прехвърли проблемите си върху вас? Започваме да се чувстваме лоши и недостойни, когато трябва да сме щастливи. Повече - можем да повярваме в това и изобщо да престанем да правим каквото и да е, смятайки се за неудачник.

Понякога родителите така убеждават децата си, че с каквото и да се захванат, нищо няма да успеят. И децата започват да вярват във всички ограничения, които им предоставя живота, тъпчейки на място, без да се движат напред, разстройвайки родителите си за неприспособимостта си към живота.

Колко често са ви "отрязвали крилете" и вие сте се съгласявали с това? И колко често сте обвинявали хората за това, че нищо не сте направили и нищо не сте постигнали?

6. Максимализъм
Идеализм, стремеж към съвършенство, страх да бъдем не на висота, и като следстиве - нищо не правя, само говоря.

Това качество означава стремеж към съвършенство във всички области. Глупаво е да се стремим към стопроцентово съвършенство, а в крайна сметка да получаваме нулев резултат. Виждали ли сте сто процента съвършен човек?

Нерядко това, което наричаме идеал е просто въпрос на вкус или определена гледна точка. И прекалено често оставаме без нищо, когато се увличаме в търсене на идеала.

Това е като в притчата за Ходжа Настрадин, който търсил съвършената жена. И когато съселяните питали: "Е, намери ли я?", "Да, - отговорил Настрадин, - но на нея й е нужен съвършеният мъж".

Идеализмът е страх да се окажем не на висота, разрушава вътрешния стимул към съзидание и усилва неудовлетвореността от живота. А постоянния стремеж към съвършенство не дава възможност да се насладим от настоящето.

7. Болезнено сравнение

Сравнението е анализ на различията. Но хората често страдат от това, че обръщат внимание само на тези от тях, които говорят не в тяхна полза, или когато сляпо приемат на доверие негативните оценки на околните.

При постоянното болезнено сравняване на себе си с другите, още повече, по-успешни, в нас се развива чувството на завист, злоба, неудовлтвореност, което съвършено разрушава тази почва, върху която биха могли да израстнат радостта, удоволствието, чувството за щастие.

8. Тревожност, неконструктивните мисли «ами ако…».
Започва да ни безпокои нещо, което изобщо не съществува или вероятността е близка до нулата. Всички сили започват да отиват към напразни притеснения, тревожни мисли, а не за разрешаване на реални трудности. А най-ужасното е в това, че тревогата лишава човек от сили и възможности да противостоим на опасностите.

Въпрос, започващ от думите: «Ами ако...», ни кара да се чувстваме уязвими и неуверени. Този синдром парализира, изсушава радостите, които бихте могли да изживеете, защото постоянно възникват варианти за това, как всичко може да се провали.

Тук и сега вие сте щастливи с близък човек, но щом в главата ви проникне въпроса «ами ако той утре срещне друга?», вече преставате да усещате радостта от срещата, отдавайки всички душевни сили на мисленно представяне, какво може да стане или не с конкретния човек. И него лишавате от радостта от срещата.

Когато възникне въпросът: «ами ако...» попитайте се и за това до колко е вреоятно, че това е истина?

9. Трябва, дължен съм

Хората, които често приемат по отношение на себе си думите «дължен съм» сами градят около себе си стени. Ако съм дължен, дължни са и другите.

 «Дължен съм» - това е действие без размишления, сякаш указателен пръст пред носа, заповед, носеща заплаха.

Често тази дума се използва при оценка – «лошо-добро», в разбирането на един конретен човек. Но! Каквото може да е хубаво за него, всъщност може да се окаже лошо за вас или за други хора.

Казващият «трябва, дължен си», всъщност има предвид следното: «Не мисли. Не търси алтернативи. Не мисли за последствията. Не претегляй всички «за» и «против». Просто прави така, а не иначе». Но именно тогава, когато просто правите това, което «трябва», - без да мислите, без да имате предвид обстоятелствата, без да оценяте последствията – вие по-скоро усложнявате задачата си, отколкото да търсите решението й.

10. Неудовлетвореност. «Да, но…».

Да, всичко е прекрасно, но можеше да бъде по-добре.
Човек, който често употребява този израз, винаги и за всичко намира някакви отрицателни страни, които превишават всички полошителни. Такива хора често заграждат пътя на околните и самите себе си.

Хора, казващи «да, но...» упорито се стремят да намерят поне нещо отрицателно и да сведат до минимум наличното положително. Това е като игра, от която те не искат да се отказват, защото винаги излизат победители.

А важното – това словосъчетание често се използва, за да се избяга от отговорност.
-------------------------
Това са те – десетте грешки на мисленето ни, които ни лишават от щастие.

Кои са вашите и колко са?

Всичко изглежда ясно, всичко е известно, а какво да правим?