Берн – градът на мечките и красивите пейзажи

Швейцарската столица Берн впечатлява не само с красотата си, но със своята обикновеност и щастието, което струи от нейните жители. Градът си има и своите живи талисмани – двете мечки Педро и Тана.
   


    Швейцарската столица Берн е разположена в северозападната част на страната. Градът се намира на река Аар, ляв приток на Рейн, която придава интересен вид на Берн. Ако тръгнете по тротоара по поречието на реката, ще забележите, че той е препълнен с мокри и щастливи швейцарци, облечени в бански костюми, които излизат или се връщат в града.
   
    Бързащата река, която изглежда ледено синя, но и изненадващо топла, обикновено е пълна с безгрижни плувци и гумени дюшеци. Ако сте решили да се включите в местните забавления покрай реката, след това можете да вечеряте на много приятно място - до бента на Аар има моден ресторант, който е изграден почти над бързащата река. В него можете да се насладите на вкусна местна пъстърва под звуците на шумящата река.
   
    Берн носи името си от немската дума за мечка – Bär. Херцог Бертолд V фон Церинген основава града на река Аар през 1191 г. и го наименувал на мечка, която бил убил. Затова и символът на Берн е мечката.
   
    Разхождайки се покрай реката можете да достигнете до истинските живи талисмани на града - Педро и Тана. Тези две 26-годишни мечки (местните казват, че те са необикновено стари за мечки) са пазени в старомодна бетонена яма и малките деца им подхвърлят фъстъци.
   
    От години B.L.M. (Bear Liberation Movement - Движение за освобождение на мечките) искат по-добри условия на живот за бедните стари пленници на Берн. И градът очевидно е чул исканията, тъй като новото място за мечките е по-приемливо за активистите.
   
    Берн е „опакован“ в полуостров, който е създаден от малка извивка в реката. Преминавайки реката от Мечешката яма можете да влезете в Стария град. Старият град Берн е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тесните му улички са обградени от дълги безистени с магазинчета, предоставяйки много възможности за пазаруване. Някои посетители шеговито казват, че Берн е любимият им град за пазаруване: цените са толкова високи, че няма никаква опасност да си купят нещо.
   
    Откакто градът нарасна през вековете, всяка от неговите следващи стени и ровове бяха изравнени, предоставяйки големи площи земя. Днес те са разширени в площади, върху които се намират пазари и кафенета – най-популярните места вечер.
   
    Новите и старите сгради в целия град са еднакво сиви. През ХVІ век градът е поръчал много цветни фонтани, за да освежат сивия градски пейзаж, да се покаже богатството на града и за да напомнят на гражданите за великите местни герои и събития. Работата над фонтаните е била възможност на местните творци да работят нещо след като Реформацията ги е лишила от техния най-важен покровител – католическата църква.
   


    Катедралата на Берн от ХV век, някога католическа, сега протестантска, е покрита от 100-метрова кула – най-високата кула в Швейцария. По време на Реформацията, протестантите разрушават религиозните икони. Тогава 26 отделни малки параклиса и олтари са били посветени на различните светци, които първоначално са красели църквата. Когато Реформация е достигнала града през 1528 г., всичко това е било завладяно от иконоборци, които са вярвали, че тези изображения са обърквали богомолците, вместо да ги насочват към Бог. Новият център е станала трибуната, откъдето протестантските проповедници са споделяли словото на Бог – не на латински, а на езика на хората.
   
    Парламентът се намира в Стария град. Красивият гранитен площад пред парламента има 26 фонтана (един за всеки кантон или швейцарски щат). Забравили факта, че половината от швейцарското злато е заровено под площада, децата танцуват с всяка пръска на фонтаните.
   
    Повечето от жителите на Берн говорят немски, или по-точно бернски немски, който представлява регионален вариант на т. нар. "Швейцарски немски". В кантона Берн има също и голяма част френско говорящи жители.
   
    Интересен факт за града е, че немският физик Алберт Айнщайн е работил по теорията на относителността като чиновник в патентната служба в Берн.
   
    История на Берн
   
    Бил е признат за свободен град от императора на свещената Римска империя - Фридрих II през 1218 г. след като неговият основател Херцог Бертолд V фон Церинген умира без наследници.
   
    През 1353 г. Берн се присъединява към младата швейцарска конфедерация и става водещ град. След като напада и превзема Арау през 1415 г. и Во (нем. Валис) през 1536 г., както и други малки територии, Берн става най-големият град-държава на север от Алпите.
   
    През 1798 г. градът е бил окупиран от френските войски по време на френските революционни войни и губи голяма част от териториите си. През 1831 г. градът става столица на кантон Берн, а през 1848 г. административна столица на Швейцария.