ИЗСЛЕДВАМЕ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

 

Как правилно да интерпретираме поведението на събеседника? Какво е необходимо за това?

В нашият контекст – зад думите виждам и чувствам човека, чувам го, ако нещо не е ясно, не домислям, а задавам въпрос, който ще проясни ситуацията, за да не се получи «той каза, а аз измислих». Общуваме с хората, които са до нас, а не с мислите си.

Ако се върнем към примера със закъснението, можеше веднага да се предположи, че за човека, с който сте се разбрали за среща може да се окаже не толкова значимо, колкото за вас да започнете среща на време. И тогава, разбирайки се предварително, веднага се договоряте, че бихте искали да започнете срещата именно в това време, когато сте се разбрали и че това е важно за вас.

Но, за съжаление, не винаги знаем, какво е важно за нас, докато не се сблъскаме с него. Но след като се случи, трябва да направим извод за себе си. Следващият път няма да се спъваме в същия камък. Ето така, постепенно, обръщайки внимание на чувствата си можем да опознаем себе си и хората, с които общуваме за по-ефективно взаимодействие.

Много нагледно процеса на създаване на конфликт може да се разгледа по схемата.

Упражнете поне един конфликт, намерете грешките си (изследвайте камъка, за да не се спъвате втори път)
 

Вземете лист хартия и го разделете на четири колонки.

В първата колонка опишете ситуация последователно според термините на поведение («той каза», «той се обърна», «аз попитах», «той отговори», «той си отиде» и т.н.)
Изключваме всички интерпретации на поведението (вместо «той нарочно се обърна с гръб към мен» - пишем просто «той се обърна», вместо «беше го срам» - «той замълча и затвори очи»).

Факти без емоции и интерпретации от начало до край на взаимодействието вертикално.

Във втората колонка интерпретираме отделно всяка комуникативна стъпка.
За това е необходимо да отговорим на въпросите:
Какво за вас означава това събитие или какво означава за вас тази постъпка (тези думи)?

Какво всъщност е станало?

В третата колонка описваме поведението си за всеки комуникативна стъпка.

Например: за стъпка «той се обърна» - интерпретация «възприех го като желание да ми причини болка и почувствах, че ме игнорира», поведение - «повиших му глас»

Упражнявайки се, запишете реалния резултат от взаимодействията без емоционална интерпретация. Например: «Вчера вечер той престана да разговаря с мен и отиде в другата стая» и «аз отказах да отида с него на гости».

Сега формулирайте желания резултат. Но помнете, че той трябва да е реалистичен и не трябва да съдържа:

А) Изисквания за възникването или прекратяването на чувствата на другия човек, такива като «той трябва да ме уважава», «той не трябва да изпитва раздразнение» и т.н.


Б) Изисквания за присъствие на качества на личността, които не съществуват, например: «той трябва да бъде спокоен, пунктуален, търпелив» и т.н.;


В) Изискване от друга проява на желания, които ги няма, например: «той трябва да иска да прави за мен това и това»;


Г) Изискване за недостижими резултати;


Д) Предположение за нанасяне на вреда на себе си и другия.


Формулирахте желания резултат. Сега отговорете на въпросите:

Получения резултат съответства ли на желания?
С какво се отличава желания резултат от реалния?
Защо не сте постигнали желания резултат и кои ваши стъпки или интерпретации ви попречиха да постигнете желания резултат?

Сега се върнете към началото, разгледайте последователно всяка интерпретация и в четвъртата колонка, за да разберете – къде е изхода от желания резултат. За това отговорете на въпросите:

Действително ли тази интерпретация отразява това, което е станало?

Как тази интерпретация способства постигането на това, което искате?

Как трябва да промените интерпретацията за да постигнете желания резултат?

Упражнявайки по този начин ситуацията, отговорете си на въпроса: «Ако сега възприемете ситуацията по нов начин, то как бихте се държали, за да получите желания резултат»?

Ако ви стигна търпението и имахте мъжество самостоятелно да упражните избраната ситуация, то ви поздравявам! И се надявам, че сте намерили грешките си в неразбирането, които са способни да проенят резултата от взаимодействие.

Важното е: нещо може да се промени само тогава, когато реално работим над ситуацията, а не просто прочетем за възможността за работа.