Ходили ли сте в Косово?


Имам предвид българското село Косово. Намира се по пътя между Асеновград и Смолян, на 5 километра от курорта Нареченски бани. До него се стига по път, който на места изглежда все едно, че по него скоро не е минавал автомобил. Карайте внимателно, въпреки, че софийските дупки са по-лоши от тесният и стар асфалт до Косово.

Това е място където няма какво да правиш. Ако под няма какво да правиш, разбира се, имаме предвид място където да отидеш с компания приятели, да си говориш за различни неща и да разтовариш ума си. Косово е прекрасно място, за да си вземете отдих.

Селото е накацало по склоновете на два хълма като къщите се гледат една друга. Гледката към планината е красива, има простор, който разтоварва окото, особено това което е свикнало с претрупаните градски пейзажи.

Спомням си, че бях в Косово за пръв път през 1998 г. Селото бе като забравено от бога място, което изглеждаше все едно са те спуснали в началото на XX в. Колата ми ме отведе на малко площадче, където трудно намерих мясот за паркиране. Съвсем нормално на място построено на наклон от поне 30 градуса.

След като излязох от колата, от някъде се появиха няколко малки кончета, първата ми асоциация разбира се беше "понита". Не знам дали са били такива, но дойдоха отникъде, като в сън и започнаха да се умилкват като кученца. Погалихме ги, дадохме им да ядат нещо, не помня какво точно и влязохме в единствената по това време кръчна на селото.

Тя бе стара къща, която ще ви се стори уютна, ако за вас уютът в едно заведение е точно обратното на лукса. Спомням си, че си поръчах пататник и пих лимонада. И малка ракия, макар че не карам пил, както казват повечето българи.

Поговорихме си с хората, които ни казаха, че в Косово не живее почти никой през зимата. Пре злятото идвали няколко семейства да си почиват. Това бе преди 10 години.
 
Косово през 2008 г.

През последните три години ходих два пъти в Косово. Последният път през пролетта на 2007 г. В селото вече има нови къщи, които поне според мен му придават оживление. Макара, че никога няма да забравя гледката на замръзнала тишина, която те връща мислено век назад в години, когато не си бил роден.

Светът се обаче върти и Косово постепенно става туристическа дестинация. Пътят към селото те отвежда на десния му склон, десен поне в посоката, от която влизате в Косово. Когато стигнете до най-ниската част на селото, в подножието на двата хълма, ще видите живописен поток, който се вие покрай няколко доста стари къщи. Такива, които са залегнали в съзнанието ни когато си представяме еден романтичен възрожденски български пейзаж.

Ако преминете на левия хълм и започнете да го изкачвате ще стигнете до хотел, изграден в стила на родопските къщи. Той е кацнал в горната част на склона и от механата му се открива красива гледка към цялото село и околните хълмове.

Хотелчето си има уеб адрес SeloKosovo.com, където можете да разберете повече за историята на селото. От него можете да научите, че В Косово има 63 паметника на културата, 5 от които имат национално значение.

Две от сградите са построени от майстор Хаджи Георги Станчовски, който е построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата "Успение Богородично", изградена през 1851 г. и собствената му къща - “Хаджийската”, построена през 1853 г. Интересни също са старото училище, направено през 1889 г., параклисите "Св.Неделя" и "Св.Петър", воденицата и ковачницата.

Какво да правим в Косово?

Можете разбира се да прекарате времето си в кръчмата и да си говорите с приятели. Можете също така да изберете между слудните туристичуски преходи. Да отидете до Нареченски бани. Отнема час и половина. Бяла Черква е на почти 3 часа ходене, а връх Персенк и Чудните мостове са на 7 часа.

Около селото има доста гъби, стига да разбира какво берете. Ако не сте сигурни в гъбарските си способности набюдавайте птици в резервата Червената стена и в горите около селото. Можете също така да се опитата да хванете риба в р. Чая или в някой от притоците й.

Удобни за еднодневни икскурзии са Перперикон, Агушевите конаци, пещера Ухловица, Триградското ждрело и Ягодинска пещера.

Не е толкова лош вариантът да спите в Косово и да карате ски в Чепеларе, което се намира на около 40 минути път с кола. В Нареченски бани пък има минерални бани. Балнеоложкия курорт е на 15 минути с кола.

В Косово няма какво да правите повече от няколко дни. Или поне аз не мога да изкарам там повече. Липсва ми града. Докато съм в него обаче, често се сещам за китното родопско селце, в което винаги съм прекарвал добре.