Маастрихт - отвъд сковаността на Севера

За този холандски град може да се каже, че в много отношения е уникален. Той е най-старият град в Холандия, освободен от сковаността на Севера, и най-рано отворил се към чужди влияния, давайки подслон на търговци от Рим, войниците на Карл Велики и занаятчии от Бургундия.
   
    И това в никакъв случай не е превърнало жителите му в безлични космополити, напротив – те с гордост са запазили диалекта и традициите си и дори не се притесняват да се шегуват, че не говорят холандски. Тук всъщност свободно се говорят холандски, френски и немски като отражение на позицията, която градът заема във важния триъгълник на икономически и културен обмен, очертан от Маастрихт, Аахен и Лиеж.
   
    Край Маастрихт се намират и единствените холандски “планини”, някои от които достигат зашеметяващата височина от 386 метра, откъдето може да се зърне хълмистия пейзаж на Германия и кулите на Аахен.
   


    Кратка историческа справка
   
    Маастрихт започва съществуването си като римски гарнизон, разпределителен търговски пункт и важен пост за преминаване на река Маас. Това впрочем означава и името му, произлизащо от латинското Traiectum ad Mosam. Всички пътища за Кьолн, Лондон и Рим минават оттук. През ІV в. в града пристига арменецът Серваций, провъзгласен по-късно за светец, и основава епархия, което донася на града престиж и богатство. През 1204 г. властта над този свободен град е поделена между херцога на Брабант и епископа на Лиеж. През ХV в. градът е погълнат от Бургундската империя и се превръща в един от нейните най-големи търговски центрове заради прочулото се маасландско (мосанско) изкуство. В годините на най-голямата му слава, през ранния ХVІ в., Маастрихт дори мери сили с Гент и Антверпен. След това късметът като че го напуска заради постоянните нашествия от страна на французи и испанци. Това обаче допринася понастоящем градът да се радва на много по-голямo архитектурно разнообразие, отколкото който и да е от останалите холандски градове – руини от римско време; средновековни градски стени; арки в романски стил; френски готически църкви; сгради от времето на Ренесанса в стила на оригиналното маасландско изкуство; кули в източен стил, наподобяващи лукови глави; сгради в стил класика – по вкуса на калвинистите от Севера, барок и рококо – по вкуса на френските аристократи; покриви, увенчани с кули-шлемове, типични за немските владения край река Рейн; покриви с форма на седло, вдъхновени от традиционната холандска архитектура; както и да проявява вкус към модернистични експерименти.
   
    Центърът
   
    Това е един от трите привлекателни за посетители градски района, разположени в историческото му сърце, простиращо се на западния бряг на река Маас. Обленият в светлина Централен площад Врейтхоф (Vrijthof) поразява със своята просторност. Използван през Средновековието като място за военни паради и екзекуции, за среща на пилигрими, търговци и занаятчии, за провеждане на всеки 7 години на пазар на свещени реликви, понастоящем той е сцена за ежегодния карнавал, чиито персонажи и повтарящи се ритуали хвърлят мост към миналото и наливат масло в репутацията на маастрихтци като лудетините на Холандия. На самия площад се намира и Момус или Карнавалния дом. Лесно ще го разпознаете заради фигурата на шута върху фасадата.
   
    Две величествени църкви, намиращи се на другия край на площада, предлагат контрапункт на тази разюздана хаотичност, Sint Servaas и Sint Janskerk. Първата е една от най-старите холандски църкви и е изградена в чест на арменския свещеник, донесъл слава и добър късмет на града. На външен вид прилича на крепост с кули-близнаци, но иначе е градена в стил Маасланд. Поразяващ с поетизма си е нейният т.нар. Берхпортал, приличен наистина на планински силует, декориран с фантастични растителни и животински видове, библейски сцени и символи. В бившата сакристия сега се помещава Съкровищницата (de Schatkamer), в която се пазят кръст от ХІІ в., инкрустиран с аметисти, изящна статуя на Света Анна, сребърен бюст от ХVІ в. на Свети Серваас. В течение на няколко века събранието на църковните каноници взема напълно самостоятелни от политическата линия на града решения и действа като своеобразна държава в държавата.
   
    За разлика от католическото разточителство на Sint Servaas, Sint Janskerk е олицетворение на протестантската строгост. Амвонът от времето на крал Луи ХVІ си заслужава да се види. В съседство е площадът “Доминикаплейн”, но преди това обърнете внимание на Дома на испанското правителство с изписания върху фасадата му девиз на Хабсбургската династия “Plus oultre” или “Все по-напред”. А самият Доминикански площад в по-топло време се изпълва с маси и хора край тях, седнали за по чаша кафе или бира. Подобаващият аскетизъм на църквата на доминиканския орден е разнообразяван единствено от изложбите на колоритни детски творения по време на карнавала.
   
    Модерният Музей Бонефантен съдържа колекция от произведения на изкуството, творени между 1300 и 1500 г. от италиански майстори от школите в Сиена, Флоренция и Венеция от Сано ди Пиетро до Филипино Липи и Белини, както и от фламандски майстори, сред тях и Питър Брьогел. Тук се помещава и най-голямата колекция в Холандия на т.нар. изкуство в стил Маасланд, творено между 1270 и 1550 г. Тази колекция, съдържаща сребърни предмети и дърворезби с множество инкрустации на скъпоценни камъни, е ценна и поради факта, че множество от произведенията в този стил са изгубени през вековете и са вече трудно откриваеми. Колекцията е ценена и като доказателство, че Златният век на Маастрихт се е случил стотина години преди Златния век на Северна Холандия. Сред най-известните произведения в стил Маасланд са дървена Пиета от ХV в., скърбяща Дева Мария от ХVІ в. и ангел от Лиежката школа.
   
    Наблизо е и площадът “Маркт”, където всяка сряда и петък се организират пазари. На площада се намира и сградата на кметството, на чийто стъпала по време на карнавала кметът връчва градския ключ на Принца на Карнавала. Ако имате късмет, можете да чуете и карильона или 43-те камбани на кметството, изпълняващи по традиция мелодии по народни песни.
   
    Кварталът Сток
   
    По пътя за него, крачейки по улица Grote staat, можете да поседнете в някое кафене, сладкарница или магазин за млечни произведения, за да опитате vlaai (торта) от Лимбург (например kersenvlaai – черешова торта) или кашкавала rommedou. Или омлет с аспержи, пъстърва, ръчно приготвени бонбони и джинджифилови сладкиши. И всичко това, придружено от маастрихтско вино, чиито насаждения дори Наполеон с нарочни директиви не успява да унищожи.
   
    Този компактно заселен квартал датира съществуването си още от римско време. Северната му граница маркира най-старият холандски мост Св. Серваас. Край него се намира и статуята на Мари Андрисен, носеща знаковото название Духът на Маастрихт.
   
    През Средновековието в квартала Сток, или Борсовия квартал, се организират множество пазари на жито, риба, месо, дървен материал, потеглящи от специализираните борси (за това свидетелстват и названията на улиците). През ХVІІ и ХVІІІ в. кварталът се превръща в престижно място за живеене, оттогава датират и някои от красивите фасади. Като например номера 17 и 26 на Stokstraat. Отвъд тази улица се намират няколко шикозни площадчета. Едно от тях е Op de Thermen, ширнало се върху руините на римски терми, чието местонахождение можете да проследите, очертано върху паважа. В съседство, на Plankstraat, ако решите да поседнете в чайната на хотел “Дерлон”, можете да разгледате и изложените там находки от римско време.
   
    След известно време на упадък, настъпва отново подем в развитието на Борсовия квартал, най-вече след обновяването му през 1960 г. Сега той е царство на занаятчиите и най-вече на грънчарите, както и на множество статуи, барелефи и каменни декорации. Ако ви се обикаля из този квартал, обърнете внимание и на миниатюрните барелефи над входните врати, те ще ви насочат към професиите на някогашните обитатели.
   
    Тук се намира и най-старата градска църква, базиликата Onze Lieve Vrouwe (Църква на Светата Дева), построена през 1000-ната година в романски стил върху руините на римски храм. Заради големия купол-шлем, западната фасада в стила на архитектурата край река Рейн и изящните романски фрески, сред които Иисус на лазурносин фон, доста специалисти намират тази църква за по-красива от Sint Servaas.
   
    Кварталът Йекър
   
    Той изглежда леко западнал, но пък се възприема като алтернативен – и по отношение на бутиците, и по отношение на баровете. Иначе тук ще откриете и останки от римско време, не толкова известни църкви, приюти, мелници (не само за мелене на жито). И Портата към ада (Helpoort), маркираща средновековните очертания на града. Както и самотната кула Jekertoren, бележеща някога границата между Лиеж и областта Брабант. От тук можете да продължите или покрай градските стени към Университетския квартал, или към река Йекър и мелницата за направа на хартия Anker, или пък към една от улиците с най-красиви сгради Looierstraat – бивше средище на занаятчиите, обработващи кожа. Обърнете внимание на мотото, изписано над номер 17, бивш приют за бедни, “Който на бедните помага, страдание не ще познае”.
   
    Тази улица ще ви изведе до De Bosquetplein, пак до Университетския квартал и Heksenstraat с поредната мелница и с барелефа на вещица (какъвто е и българският превод на heks). Наричат този район и Музикалния, заради Музикалната академия и постоянно носещите се от нея джазови и класически мотиви. Самият град също има репутацията на музикален, заради множеството фестивали и паради на музиката. В квартала се намират още т. нар. Къща на Йекър, образец на маасландското изкуство; бивш женски манастир, сега място за романтични срещи; студентското кафене Troubadour Chantant на площада St Amorsplein, честа арена на вокални, танцови и кабаретни изпълнения и дори на поетични монолози.