Музеят „Гугенхайм“ превръща Билбао в туристически град

Испанският град Билбао се превърна в желано място за туристите главно заради световноизвестния музей „Гугенхайм“. Музеят привлича с футуристичната си конструкция и е символ на архитектура и изкуство.
   

  


    Билбао е град, намиращ се в северната част на Испания. Той е столицата на провинция Биская и е построен на бреговете на река Нервион. Билбао е бил един от най-важните градове в страната на баските и един от основните икономически центрове в северната част на Иберийския полуостров. Сега обаче Билбао си има своята архитектурна и културна забележителност – музеят „Гугенхайм“.
   
    Музеят „Гугенхайм“ в Билбао привлича множество туристи. Хората с удоволствие плащат таксата от 10.50 евро, за да видят творбите на художниците, повечето от които са неизвестни. Въпреки това обаче музеят превърна Билбао от запуснат град на северния бряг на Испания, в град, който вече е поставен на културната карта.
   
    „Ние не знаем нищо за Билбао освен „Гугенхайм“ и освен да посетим музея, нямаме никакви други планове“, каза 28-годишният Луиджи Фаторе, финансов анализатор от Париж, които е на посещение в Билбао.
   
    Музеят „Гугенхайм“ има защо да бъде толкова популярен - неговата конструкция не е само едно ново здание, той представлява културно произведение. Музеят е създаден през 1997 г. и наскоро чества своята 10-годишнина.
   
    Специфичната му форма започна да се появява навсякъде - от автомобилните реклами до видеоклиповете на рап-изпълнителите в MTV. В определени художествени и архитектурни социални кръгове, посещението до Билбао стана нещо задължително с въпроса „Били ли сте някога в Билбао?“.
   
    „Никой не беше чувал за Билбао и не знаеше къде е. Никой не знаеше и как се пише“, каза Терънс Райли, директор на музея за изкуство в Маями и бивш архитект и дизайнер на Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк. Райли посочи, че си е вкарал думата „Билбао“ в речника на Microsoft Word. След като Гугенхайм стана толкова популярен, туристите започнаха масово да посещават града. „Бил съм там четири пъти. Това вероятно е дори повече от очакваното“, казва Райли.
   
    Дори за онези, които не можеха да напишат правилно Билбао, или дори да го изговарят, градът стана синоним в световен мащаб на град, в който сградите се издигат с надеждата да превърнат второкласния град в туристически магнит. Т.нар. „Ефект на Билбао“ беше изучаван в университетите по света като пример за това как да преправите града чрез впечатляваща архитектура. Градове от Денвър до Дубай следват стъпките на Билбао.
   
    По-рано обаче посетителите на „Гугенхайм“ не са се впечатлявали само от смайващата архитектура на музея. Ужасната миризма, която се е носела от там, е стряскала туристите. До този великолепен музей, най-прочутото място за архитектурата през поколенията, минаваше реката, която беше толкова кафява, мръсна и зловонна, колкото канал. Поради това „Гугенхайм“ е наричан музей от световна класа, който плува в място от третия свят. Музеят е бил изграден върху бивша корабостроителница.
   
    Благословен с богати на желязо планини, железници и чудесно пристанище, Билбао разцъфтя през късния ХІХ век с металообработваемата промишленост и корабостроенето. Този век на бълване от фабриките обаче превърна могъщата река Нервион в токсична яма, спечелвайки на града прозвището “El Botxo”, баската дума за яма.
   
    Железните мини и корабостроенето обаче се преместиха по-късно към Азия. И когато „Гугенхайм“ отвори врати през октомври 1997 г., това, което остана, беше Дикенсов бряг с ръждясали товарни оборудвания.
   
    Останалата част от града не беше много по-добре изглеждаща. Булевардите, които водят от „Гугенхайм“, може би са предизвикали величието с техните фасади и паметници от необарока, но те бяха покрити в сажди. Други архитектурни забележителности – приличащата на гъсеница нова система за метро, проектирана от Норман Фостър, и широкият надлез от Сантяго Калатрава обаче направиха града да изглежда по-мръсен. Всичко това обаче не попречи на туристите да посещават града.
   
    Всяка сутрин улиците се изпълват с възрастни хора, които отиват да си напазаруват, а вечер местните младежи излизаха по улиците и евтините барове. Футуристичният „Гугенхайм“ изглеждаше сякаш е в друг град, отдалечен от изцапаните рибни магазини, които придават на стария Билбао неговия характер.
   
    Цялата тази тъжна картина обаче започна да се разпада. В своята първа година „Гугенхайм“ регистрираше 100 000 посетители на месец. И вместо да намалеят стръмно като летен касов хит, посещенията на туристите са се увеличили с около един милион посетители на година, каза Хуан Игнасио Видарте, директорът на „Гугенхайм“. Дo края на 2006 г. около 9 милиона посетители са посетили музея.
   
    Въздействието на „Гугенхайм“ върху града е голямо. Малко привлекателните бизнес хотели бяха заменени с модни хотели като Domine Bilbao и Шератон, който е замислен от мексиканския архитект Рикардо Легорета. Ръждясалите корабостроителници близо до „Гугенхайм“ бяха премахнати и бяха направени велосипедни пътища и брегови кафенета.
   
    Много архитекти имат заслуга за обновения изглед на Билбао: Алваро Сиза (сградата на университета), Сезар Пели (40-етажна офис-кула), Сантяго Калатрава (летищен терминал), Фелипе Страк (винарски склад), Робърт Стърн (търговски център), Рафаел Монео (библиотеката) и още много други.
   
    Билбао от град на стоманолеяри и инженери, бавно се превърна в град на администратори и колекционери на изкуството.
   
    Основната артерия на града не е вече изцапана от саждите на каньона от банкови офиси. Тротоарите бяха разширени, паркираните автомобили по тях - премахнати. Вече в петък следобед можете да видите как хората се стичат към марковите бутици, за да пазаруват. Мъже в стегнати бизнес костюми седят на пейки, пушейки цигари и четейки вестници.
   
    Но най-поразителната метаморфоза не е просто козметична: река Нервион вече не мирише толкова ужасно. След като бяха премахнати фабриките, които я замърсяваха, реката започна сама да се прочиства. По-чистата вода обаче не е тази, която привлича повечето туристи. Въпреки разкрасяването на града, Билбао си остава град с една атракция - „Гугенхайм“.
   
    Друг един музей в Билбао - Museo de Bellas Artes- с важни творби на Ел Греко, Франсис Бейкън и Едуардо Чилида - беше почти празен в неделя, въпреки разширението си през 2001 г. Вероятно това е защото музеят затваря в 14.00 ч. следобед в неделя. И всичко в града – ресторанти, магазини, кафенета – затварят в неделя. Всички, с изключение на „Гугенхайм“.
   
    Музеят Maritime Museum, който проследява морската история на града, беше напълно изоставен.
   
    „В Билбао няма никакъв пазар на изкуство“, каза Хавиер Гимено, който притежава фотогалерия. „Не смятам, че „Гугенхайм“ е помогнал. Много трудно е все още за местните творци да си продадат творбите тук. Те трябва да отидат в Мадрид или Барселона“, допълва той.
   
    Не е чудно, че в туристическите гайдове за Билбао се отделя огромна част на „Гугенхайм“, а за самия град се пише много малко. Билбоа обаче изглежда си има всичко: музей от световна класа, добра баска кухня, безгрижен нощен живот и много места, където да се пазарува. Въпреки това обаче градът се нуждае от повече атракции, за да се превърне от провинциален постпромишлен град в огромен космополитен град.