СТРАХ ИЛИ РАЗВИТИЕ

И все пак, какво ни плаши да научим повече за самия себе си?

Страхът от себепознаване е паралелен на страха пред външния свят. Както и много страхове, този вид страх е защитен, защото той пази нашата любов и уважение към себе си.

С този лозунг може да се прикриваме – не искам нищо да знам за себе си за да не изгубя уважението и любовта към себе си.
Ако не познаваме себе си, то, как можем да кажем, че се уважаваме и обичаме?

А изобщо, в живота обичаме и уважаваме ли човек, когото не познаваме?
Ще се съглася, че да уважаваме непознат човек можем благодарение на нашето възпитание. Но да обичаме човек, който изобщо не познаваме.... няма да се съглася – просветлените, способни на безусловна любов, не са толкова много на света. Но да се върнем към уважението – уважаваме непознат човек защото така са ни възпитали, а не за нещо конкретно, защото така са ни възпитали.

Значи, можем да уважаваме себе си, както и друг човек независимо дали познаваме себе си или не. И колкото повече разбираме «хубави неща» за себе си (в индивидуално разбиране на «хубаво» защото за всички това е различно), толкова повече ще се уважаваме. С уважението е ясно.

Сега за любовта. Ако се обичаме безусловно, тогава не са ни страшни истинските познания за себе си. Каквото и да разберем за себе си любовта не изчезва. А ако не се страхуваме да изгубим любовта към себе си, значи обичаме не себе си с всички свои недостатъци, а образа си. Обичаме се такива, каквито искаме да се видим, каквито сме се измислили.

А ако се боим от нещо, значи, може би в нас присъства това, което не приемаме и осъждаме. От какви именно знания се страхуваме?

Излиза, че се страхуваме да разберем това за себе си, което може да предизвика в нас презрение към самите себе си. Че можем да се видим слаби, безполезни.

А такова знание едва ли ще ни е по вкуса. И това знание може да ни доведе до безпокойство, тревога и допълнителни страхове,  ако някои освен нас също го разбере. Не за това ли избираме да бъдем слепи и глухи? Нали ако знаем, ще ни се наложи да предприемем някакви действия за да съответстваме на образа си. Тогава по-добре и по-лесно е да «не знаем».

Но изобщо нямам предвид, че колкото и да се опитваме да го крием, да лъжем съзнанието, няма да успеем да излъжем подсъзнанието. И то вече води своята дейност, която се изразява като неудовлетвореност от този живот, който имаме сега. Защото този «аз», който така обичаме и уважаваме, общо взето не оправдава нашите очаквания. Тъгата – и като следствие желанието постоянно да се за занимаваме с нещо, само и само да не мислим, да не знаем... Само и само да останем в безопасност.

Какво плаши лично вас да разберете нещо за себе си? От кое знание се страхувате?

В продължение на темата искам да кажа за безопасността.

Абсолютно нормално явление е, че на всеки човек му е присъща базовата потребност от безопасност, желание да се чувства защитен. Повтарям, това е базова потребност.  Но наред с базовата потребност имаме и «висша» потребност – любопитство и изследователска активност - тази, която ни прави живи и радостни.

Докато човек не удовлетвори потребността от безопасност, «висшата» потребност ще предизвиква страх.

За нагледност си представете кантар. На едната страна се намира потребността от безопасност, страхът и знанието за себе си. На другата – потребността от лични постижения. Ако превишава потребността от безопасност, то не може да се говори за никакви лични постижения.  Тревогата закрива пътя за движение напред. Ако превишава потребността за лични постижения, то се налага да пренабрегнем безопасността. И когато се освобождаваме от тревогата, ставаме по-уверени в себе си, тогава можем нещо да изследваме, нещо да опитаме и да постигаме някакви лични успехи.

Как можем да се освободим от тревогата? Може би дявола не е толкова страшен, както си го представяме? В повечето случаи ни плаши не нещо конкретно, не измислената ни несъстоятелност, а неизвестността. И ще ни плаши дотогава, докато не стане позната и предсказуема. Излиза, че единственият начин за преодоляването на този страх е да направим неизвестното известно. А известното може да се управлява, контролира и т.н.

Страхът и потребността от безопасност не ни дава да получим знания за себе си за да станем по-добри, мъдри, силни, богати и да станем по развити и зрели. Всяко знание за себе си такова, каквото е, с всички наши недостатъци, разкрива потенциала  ни, показва пътя за възможна реализация. И оказвайки съпротивление на знанията за себе си, ние не си позволяваме да видим и нашите добри страни – талантите ни, добрите ни подбуди, възможностите ни, творческата ни същност.

Повече от това, знанието и действието са тясно свързани един с друг. Спомнете си, нали когато със сигурност знаете нещо и вашето знание е пълно и завършено, действието следва автоматично, без вътрешен конфликт и винаги успешно.

Става борба между страха и знанието. Какво избирате? Страха? Знанието?

Страхът винаги ще пресича импулса към растежа, свободата, смелостта. А само растежа стимулира потребността от познаване.