Замъкът Нойшвайнщайн

Сред най-красивите приказки е тази на каменния лебед Нойшванщайн. Издигнат на 1100 м надморска височина в германските Алпи, недалеч от град Швангау, отстоящ на 90 км от Мюнхен, замъкът Нойшванщайн е несъмнено сред най-известните дворци в света и подобно на човека, който поръчва изграждането му - най-мистериозният. Той съчетава в себе си контрасти, ирония и красота.
   
    По време на строежа замъкът не е бил известен като Нойшванщайн. Баварският крал Лудвиг П писал на своя приятел Рихард Вагнер: Искам да построя замък върху старите руини на Хохеншвангау край клисурата на река Пьолат. Той трябва да бъде в автентичния стил на укрепление на старите германски рицари. Проектът му бил известен под името „Новият замък Хохеншвангау".
   


    Едва по-късно, когато замъкът бил отворен за обществеността на 1 август 1886 г. - само седем седмици след смъртта на краля, зданието станало известно като Нойшванщайн („новият лебедов камък"). Кралят прекарал детството си в замъка Хохеншвангау, който бил изрисуван със сцени от средновековни легенди, включително за рицаря лебед Лоенгрин. Като дете Лудвиг се идентифицирал с Лоенгрин, за когото Вагнер написал опера през 1850 г. Една от големите иронии около замъка е, че той е построен да бъде лично убежище, свещено и недосегаемо, а се превръща в място, посещавано от над 1 млн. туристи всяка година.
   
    Друг парадокс е това, че по принцип е бил изграден като сцена за произведенията на Вагнер („достоен замък за божествения приятел Вагнер", както е писал Лудвиг II), но композиторът никога не го е посещавал. За да изпълни своя проект мечта, кралят наел театрален сценограф за архитект. Повече от декор, Замъкът, който Кристиан Янк проектира, предизвиква страхопочитание и изненада у посетителите си до ден днешен. Това отчасти се дължи и на факта, че компанията Дисни го използва като модел за изграждането на 12 свои замъка, включително Замъка на спящата красавица, както и на замъка на прочутата си продукция „Красавицата и Звяра". Уникалното местоположение на замъка, комбинирано с „фантазията в камъни", създава специфична магия благодарение усилията на редица инженери и архитекти.