Безплатно сирене има само в капана

 

 

Фразата за безплатното сирене, каквото има само в капана за мишки - е една от любимите в наше време. Милиони хора я повтарят по всякакви различни поводи. Но, както често се случва, далеч не винаги се замислят за смисъла на произнасяните думи. Нека пробваме по-подробно да анализираме, винаги ли е вярна тази мисъл.

На пръв поглед, мисълта е абсолютно вярна, нали нищо не ни се дава безплатно, за всичко трябва да плащаме, да отговаряме. За всеки случай в ежедневния живот. Само няколко примера. 

Ако в подлеза при вас идват хора и обявяват, че сте спечелили някаква техника или голяма сума пари, то това е сто процента измама. Откажете се от печалбата и си отивайте. Но първо обърнете внимание, как ще се опънат в учудване лицата на вашите "благодетели".

 

Ако ви молят да им услужите пари или да ги вложите в някакъв бизнес с гаранция, че след седмица (месец, година) ще ви върнат двойно, десет пъти повече - не вярвайте. Или предварително се сбогувайте с парите си. Тогава, ако пък не ви излъжат, което е малко вероятно, и връщането на пари без увеличаване ще бъде за вас приятна изненада.

 

Ако ви канят в секта, обещавайки срещу това гарантирано спасение и вечно блаженство, то това несъмнено е измама. След дълбока психологична обработка ще ви вземат парите, апартамента и ще ви накарат да въвличате в сектата нови хора. Помнете, че членство в който и да е колектив не може да гарантира щастлив живот след смъртта.

Ако ви предлагат работа, която се заплаща несъразмерно с труда и способностите ви, то това най-вероятно е аморална работа, нечестна, престъпна. В най-добрия случай ще ви накарат сляпо да изпълнявате всички прищявки на шефа. То ест ще ви плащат не за работата, а за лична преданост. По-лошо, ако ви се налага да лъжете държавата, партньорите, най-често - клиентите, то ест обикновените хора.

В най-лошия случай ще ви се наложи да плащате със здравето или даже живота. Най-важното - не се смятайте за щастлив избранник на съдбата, любимец на боговете, на когото всичко се дава от само себе си, безплатно. Пари, не изкарани с честен труд, - са мръсни пари, които не донасят щастие.

 На кратко казано, за всичко трябва да се плаща. С пари, съвест, чест, престъпления, здраве или живот. Всичко това е така. Обаче има и изключение, нещо ни се дава съвършено безплатно. При това то  е най-важното за нас. 

Например, именно като дар получаваме живота си. Разбира се, трябва да сме благодарни за това на родителите си, но би било наивно да се мисли, че само те са станали причина за нашата поява на света. Всеки от нас получава съвършено тяло, безсмъртна душа, чист дух. Всеки получава свобода на избора между доброто и злото, свобода за самореализация, свобода за преобразуване на света.

Точно като дар получаваме за използване свят, прекрасно приспособен за нашия живот. В него има всичко, което ни е нужно: въздух, вода, земя, храна, топлина. На нас ни остава само правилно да използваме този дар.

Като дар получаваме истинска, чиста любов, не изискваща никаква отплата. Това е любовта на родителите, децата, братята и сестрите, съпрузите, накрая, любовта на мъжа и жената, които не могат да бъдат заедно.

Такава любов вижда единствената цел в самоотдаването на любимия човек.

Абсолютно безплатно получаваме истинско приятелство, в което най-важното е да помогнем на другия, отказвайки се от някои наши интереси.

На края, абсолютно като дар получават великите хора своите таланти, гениалността си. Те придобиват способността да създават такива произведения, които за другите са просто недостъпни даже при титанични усилия от тяхна страна.

И за никакъв "капан" във всички тези случаи и дума не става. Разбира се, получавайки тези дарове, ние трябва да чувстваме отговорност за това , как ще се разпореждаме с тях, при това нашата отговорност е толкова по-голяма, колкото повече дарове получим. Обаче главното изискване към тези, които са получили дарове, е да остават нормални хора, то ест да постъпват съвестно, да избягват гордостта, да не лъжат, да не разрушават света и т.н. Никакво допълнително заплащане не се изисква. Никаква вреда тези дарове не ни донасят.

Та кога ни чака "капана", и кога "сиренето" наистина бива безплано?

Всичко е много лесно.

Ако това, което получаваме изхожда от силите на злото или от хора, застанали на пътя на служене на слото, това непременно ще ни донесе вреда, при това значително превишаваща ползата.

За силите на злото няма никакъв смисъл да ни помагат, да подбряват живота ни. Те ни завличат с малко, за да вземат много повече. Това е същият този принцип на капан, в който глупавата мишка, прелъстена от парче сирене, заплаща с живота си. 

При това не си струва да смятаме за малко плащането за полученото "сирене" със своята изкривена съвест, осквернена душа тъй като в много случаи точно те се обръщат в трагедии, а след смъртта изобщо определят по-нататъшната съдба на човека. За някои хора това не изглежда важно, но нека после не казват, че не са ги предуредили.

  А пък ако дарът идва от силите на доброто, от чисти хора, от светла дълбока същност на даже силно осквернен човек, то за този дар не трябва да плащаме със свои беди. Трябва просто да го приемем с благодарност и да се постараем по-натам да живеем нормално, по-човечно, избирайки доброто и отказвайки се от злото. Нали за това ни е даден животът с безплатни безценни дарове.

Между другото, на този същия принцип ние можем да оценим и своите постъпки или желанията си да извършим такива. Например, ако даваме нещо на друг човек просто така, без желание да получим заплащане след това, просто от стремеж да му направим хубаво, то най-вероятно тази наша постъпка е продиктувана от истинската ни светла същност, нашата съвест.

 А ако даваме нещо на друг, с единствената цел да получим после много голяма награда, да направим другия човек напълно зависим от себе си, то може да не се съмнявате - постъпката ни идва от вътрешното ни зло или външни сили на злото, за това от тази постъпка трябва да се постараем да се откажем на време.