Доколко обичаш себе си?
Как чувстваш, доколко обичаш себе си и обичаш ли се изобщо?
А какво е това любов към себе си и как се проявява?
Никога не са ни учили да се обичаме, а, обратното, да се критикуваме и да се караме на себе си.
Себекритиката е бил най-добрият начин за самомотивация, но този начин за мотивация в резултат довежда до пълен крах в живота.
Та ето, критиката, самобичуването, самообвинението - това е проява на нелюбов към себе си.
Имаш ли деца?
(ако не, представи си най-близкия си човек, домашните любимци)
Представи си ги във въображението. Спомни си децата като малки! Какво чувстваш към тях?
Ето това е любовта или нещо много близко до нея!
А какво чувстваш към себе си?
Доколко чувствата ти към себе си са близки до това, което чувстваш по отношение на децата?
Навярно разликата е колосална!
А сега си представи във въображението мъжа/жена си (ако нямаш любим човек, значи любовта ти към себе си е на ниско ниво или изобщо я няма)
Какви чувства изпитваш към мъжа/жена си?
Тези чувства навярно също много се различават от чувствата, които изпитваш към децата и към себе си.
В идеалният вариант любовта към себе си, любовта към децата, любовта към близкия човек, любовта към света трябва да е едно и също чувство. И това чувство е любов просто така! Абсолютна любов!
Но себе си, любимия човек и света ние обичаме за нещо! И в това се крие глобалния проблем. Любовта за нещо не е любов. И колкото повече критерии за любов изнасяме, толкова по-малко любовта заприличва на любов.
Знаеш ли, аз винаги се поразявах: за дейността си отделям море от време и енергия, но най-успешната и щастливата област в живота са отношенията, семейството ми! Аз никога не бих могла да помисля, че това е възможно в моя живот.
И мислих, защо това е така, и разбрах: аз нищо не изисквам, аз съм много благодарна, приемам любимия какъвто е, аз просто обичам семейството си.
А в дейността си аз изисквам, често съм недоволна, поставям цели и ги постигам..
Т.е. в отношенията цари любов и благодарност, а в дейността – постижение и недоволство.
Точно благодарение на тази разлика, отношенията и семейството стана най-успешна и щастлива област в моя живот. Аз осъзнах това, когато се родиха децата ми и промених силно отношението си. Станах много по-щастлива. Вселената сама започна да ми дава.
Ето по този начин любовта създава щастлива, изобилна реалност!
Бедността не е в това, че човек има малко пари, а в това, че той не цени това, което има. Бедността е вътре в човек. Тя само се проявява в материалния свят под вид на отсътствие на пари.
Човек, който е изпълнен с любов е богат!
И в реалността той също ще живее в достатък. Не е възможно вътре да имаш любов, а отвън нелюбов. Материалният свят е огледало за вътрешния свят. А огледалото никога не променя същността.
С тази статия те призовавам да обичаш себе си! Създай богатство отвътре и то ще се материализира във външния свят! Любовта е най-силната позитивна енергия! Любовта може само да създава благо.
Но първо се научи да обичаш себе си! Без любов към себе си щастие и изобилие никога няма да можеш да придобиеш.
Да, между другото, любовта има много прояви.
И чувството на благодарност също така както радостта е проява на любов!
За това, как да се обичаш ще разкажа в следващата статия.
А сега вземи решение да се обичаш и помисли над живота си!