Доколко обичаш себе си?

 

Как чувстваш, доколко обичаш себе си и обичаш ли се изобщо?

А какво е това любов към себе си и как се проявява?

Никога не са ни учили да се обичаме, а, обратното, да се критикуваме и да се караме на себе си.

Себекритиката е бил най-добрият начин за самомотивация, но този начин за мотивация в резултат довежда до пълен крах в живота.

Та ето, критиката, самобичуването, самообвинението  - това е проява на нелюбов към себе си.

Имаш ли деца?

(ако не, представи си най-близкия си човек, домашните любимци)

Представи си ги във въображението. Спомни си децата като малки! Какво чувстваш към тях?

Ето това е любовта или нещо много близко до нея!

А какво чувстваш към себе си?

Доколко чувствата ти към себе си са близки до това, което чувстваш по отношение на децата?

Навярно разликата е колосална!

А сега си представи във въображението мъжа/жена си (ако нямаш любим човек, значи любовта ти към себе си е на ниско ниво или изобщо я няма)

Какви чувства изпитваш към мъжа/жена си?

Тези чувства навярно също много се различават от чувствата, които изпитваш към децата и към себе си.

В идеалният вариант любовта към себе си, любовта към децата, любовта към близкия човек, любовта към света трябва да е едно и също чувство. И това чувство е любов просто така! Абсолютна любов!

Но себе си, любимия човек и света ние обичаме за нещо! И в това се крие глобалния проблем. Любовта за нещо не е любов. И колкото повече критерии за любов изнасяме, толкова по-малко любовта заприличва на любов.

Знаеш ли, аз винаги се поразявах: за дейността си отделям море от време и енергия, но най-успешната и щастливата област в живота са отношенията, семейството ми! Аз никога не бих могла да помисля, че това е възможно в моя живот.

И мислих, защо това е така, и разбрах: аз нищо не изисквам, аз съм много благодарна, приемам любимия какъвто е, аз просто обичам семейството си.

А в дейността си аз изисквам, често съм недоволна, поставям цели и ги постигам..

Т.е. в отношенията цари любов и благодарност, а в дейността – постижение и недоволство.

Точно благодарение на тази разлика, отношенията  и семейството стана най-успешна и щастлива област в моя живот. Аз осъзнах това, когато се родиха децата ми и промених силно отношението си. Станах много по-щастлива. Вселената сама започна да ми дава.

Ето по този начин любовта създава щастлива, изобилна реалност!

Бедността не е в това, че човек има малко пари, а в това, че той не цени това, което има. Бедността е вътре в човек. Тя само се проявява в материалния свят под вид на отсътствие на пари.

Човек, който е изпълнен с любов е богат!

И в реалността той също ще живее в достатък. Не е възможно вътре да имаш любов, а отвън нелюбов. Материалният свят е огледало за вътрешния свят. А огледалото никога не променя същността.

С тази статия те призовавам да обичаш себе си! Създай богатство отвътре и то ще се материализира във външния свят! Любовта е най-силната позитивна енергия! Любовта може само да създава благо.

Но първо се научи да обичаш себе си! Без любов  към себе си щастие и изобилие никога няма да можеш да придобиеш.

Да, между другото, любовта има много прояви.

И чувството на благодарност също така както радостта е проява на любов!

За това, как да се обичаш ще разкажа в следващата статия.

А сега вземи решение да се обичаш и помисли над живота си!