Една моя луда постъпка

 

Как решителността промени живота ми.

Ще ти разкажа история, която ми се случи през 2010 година и кардинално промени живота ми. Може би знаеш, че аз се възхищавам от Тони Робинс, той е смятан за гуру на личностния растеж. В Америка той е най-известният треньор.

Това, което ми харесва в него, е, че той учи от сърце. Той е дълбок и помага на хората от все сърце.

Та ето, практически цялата 2009 година и до средата на 2010 година аз го слушах постоянно.

И ето през май 2010 година мой приятел ми казва: «Знаеш ли, през ноември отивам при Тони Робинс в Ню Йорк на тренинг, хайде с мен».

Аз съм в шок и едновременно във възторг!

Мечтая да видя Тони наживо вече толкова време!

Нямам виза и се съмнявам, че ще я получа, предвид, че съм млада, неомъжена, без собствен недвижим имот и с ниски официални доходи.

През август реших: ще летя!

Как ще успея?

Нямам представа.

Обадих се в компанията на Робинс. Казаха ми, че остават само няколко дни с действаща отстъка, и за 1000 долара мога да получа много добър билет. Обясних ситуацията с визата, на което ми казаха, че практически не могат да ми помогнат, и парите в случай на неуспех няма да върнат.

Аз се разбрах с тях да платя 50% веднага за да ми резервират място, и 50% до месец.

Те обещаха, че ще ми изпратят потвърждение за участието в тренинга за консулството.

Вече не можех да отстъпя, нали решението беше взето.

Остана да действам и да се доверя на Вселената.

Платих 500 долара и отидох да проверя за визата.

Обиколих много туристически агенции с молбата да се запиша на тур или нещо подобно за да получа гарантирано виза за САЩ. Но за съжаление всички ми отказаха. Казаха, че трябва лично да отида до консулството и да получа виза.

Ясно...

Майка ми имаше един познат, приятелят на който получи виза за САЩ и за това му бе помогнал един юрист. Записах се за консултация при юриста.

Даже той отбележи, че шансовете ми за успех са много малки, около 10%, Имах практически празен паспорт, неомъжена. Нямам недвижим имот. Нищо нямам.

Но той ми даде няколко съвета.

Същността на съветите му се свеждаше към следното: ако разговора водиш ти, шансовете възрастват, ако въпросите задава консулът, ти губиш.

Задачата е да говориш ти. Не му давай да ти задава въпроси.

И събери максимално количество документи.

С това разговорът ни свърши и отидох да действам.

Нямаше на къде да отстъпвам, нали 500 долара няма да се върнат.

След месец доплатих още 500 долара за билета без да знам дали ще получа визата или не.

Още платих такса в консулството 140 долара за прием при консула.

Общо платих 1140 долара без да знам дали ще получа виза за САЩ.

Настъпи 8 октомври 2010, когато беше интервюто в консулството.

Много се страхувах. Отдавна не се бях страхувала толкова...

Събрах много документи за това, коя съм, с какво се занимавам, сметки, за потвърждаване на доходите ми и други подобни.

Бях готова. Много пъти превъртах сценария на поведение и сценария за успешно получаване на виза.

Настъпи редът ми за интервю.

Отидох при прозорчето, поздравих и започнах да говоря. Както ми беше казано, не трябва да чакам въпросите му, защото ще загубя.

Говорих на английски много бързо, обяснявах защо отивам в САЩ, коя съм, защо ще се върна, защо може да ми се вярва и т.н. – всичко, което ми идваше в главата, повтаряйки понякога едно и също само и само да не се спирам, защото ако се спра, той ще зададе своя въпрос.

Говорех около 3 минути. В резултат той ме прекъсна и зададе своя въпрос: «Къде в чужбина си била за последен път?»

Отговорих, че в Полша преди 3 години, но това няма значение, и продължих монолога си.

Това беше много смешно. Страхът ме гонеше.

След това той отново ме прекъсна и попита: «Имаш ли семейство и с кого живееш?»

Аз отговорих, че живея сама, нямам семейство.... и продължих да говоря по свой сценарий, показвайки при това определени предварително подготвени документи защо няма да остана там.

Той ме спря.

 Взе печат, и аз видях, че това е... зелен печат.

Той ми постави печат.

След 2 дена ми доставиха паспорта вкъщи с мултивиза за 5 години в САЩ!

Ето така!

Пътуването ми струваше около 4000 долара  със всички разходи за самолет, жилище, билета за тренинга и др.

Това беше повече от месечния ми доход!

Това пътуване промени живота ми завинаги.

Видях това, което не бях виждала никога.

Почувствах това, което не бях чувствала никога.

Върнах се различна....

Следва продължение!

 

От тогава разбрах, че няма нищо невъзможно.

Само ти решаваш, кое е възможно, а кое не.

Има само едно правило:

Решението «Да» - това е еднозначно ясно решение, което е съпроводено с действия.

Невземането на решение, «после», «ще видим» и др. – това всичко са форми на решението «Не».

Формата за вземане на решения «Да» е една.

Форми за вземане на решение «Не»  има хиляди.

Решителността не е просто качество. Способността бързо да вземаш решение и бързо да действаш вдига живота ти на ново ниво!!!

Сега разбирам, че едни хора търсят решения, докато други търсят оправдания.

Някой търси решения, а някой търси проблеми.

Кой от тях си ти?

И помни, че моделът «търсач на решения» или «търсач на проблеми» се разпространява върху всичко в живота ти. Развивай в себе си решителност и бъди «търсач на решения»!