Изгубеният смях

 

 

Направих едно голямо откритие за себе си. Но не ми беше ясно и не можех да го повярвам!

Знаех, че много хора са се отучили да се усмихват, но да забравят изобщо за усмивката и да се отучат да се смеят и даже да не бъдат способни през сила да го направят, за мен беше голям шок!

И как може да се отучиш от нещо, което е естествено?

И това е голяма трагедия!!!

Искам още сега да отидеш до огледалото, да се усмихнеш на себе си и да погледнеш усмивката си!

Можеш ли да се усмихваш? Истински да се усмихваш! С всичките 32 зъба!!!

Някои хора са се научили да се усмихват без да си показват зъбите! Как е възможно?

Човек, който не се усмихва и не се смее не може да бъде щастлив!

За какво щастие може да се говори, ако усмивката се отдава трудно и едва-едва?

Защо хората се отучиха да се усмихват?

В детството си обичах да се смея. И навярно ти също. И се смеех повече от всики и най-високо.

За това често ме наказваха.

Когато целият клас се смееше на съученика пред дъската, следваща на дъската бях аз! Аз се смеех по-високо от всички и учителката чуваше и викаше мен. При това даваше толкова сложна задача, че аз не можех да я реша. Няколко пъти получих двойка и си направих извод: да се смееш боли. Ти ще получиш двойка и ще се разочароваш.

Когато в училище се шегувахме един с друг моите шеги бяха най-смешни. Всички много се смеехме, но после този, на когото се смеехме се сърдеше на мен и при подходящ случай си отмъщаваше. Аз разбирах, че той се обиди и разбрах за какво беше отмъщението.

Как мислиш, какъв извод по повод смеха си направих?

Правилно! Да се смееш боли!

Ето така искаха да ме отучат (навярно и теб по подобен начин) от смеха и радостта.

И отлично успяха! Действително започнах да се смея и да се усмихвам по-малко. Даже за няколко години станах нещастна. Но все едно върнах смеха си!

Тази събота играх с треньора си на тенис. Треньорът ми обожава тениса. То се занимава с дейността, която обича. И представи си, аз започнах да побеждавам! На мен ми вървеше. Забивах такива голове, които биха могли за още малко да излетят  аут. Много се радвах. Скачах от радост! А когато забивах «смешни» топки, се смях още по-високо.

Треньорът много се разсърди! И колкото повече се дразнеше, толкова повече не успяваше. А аз се смях още повече.

В резултат той все пак спечели, но и аз получих море от удоволствие. Смеех се както в детството!

Даже се шегувах: «Твоите хора няма да искат да играят с мен, ако така се смея!» И после добавих: «Е и какво от това, тогава ще играя само с теб!» И продължих да се смея!

А ето още една история:

Научих, че на паспортния контрол не мога да се усмихвам. Един път, когато силно се усмихвах, не искаха да ме пуснат! Сега правя максимално сериозно лице за тези 2 минути, после пак се усмихвам!

Да, тъжните и нещастни хора не обичат, когато някой се усмихва и смее. Те искат всички да са тъжни и нещастни. И може би такива хора са се отучили да се смеят.

Може би на теб не веднъж са ти викали. Може би са ти се карали и обиждали. Може би са те уволнили от работа или ти се е обидил мъж или жена и си решил да се смееш и усмихваш по-малко. А после още по-малко и по-малко. И така докато изобщо си се отучил да се смееш и усмихваш.

Тези хора са похитили смеха ти! А с него и щастието ти.

Ти им даде щастието си!

В замяна на какво?

За да се впишеш в обществото? За да бъдеш като всички?

Аз не искам да съм такава като всички! Искам да бъда себе си!

Ако в обществото смеха и радостта не са приети, това е проблем на обществото, не твой!

Има друг свят с хора, които се веселят и са щастливи. Ако приятел не те разбира, когато се смееш, го изгони – какъв приятел ти е?

Аз съм много щастлива, че успях да организирам празник и всички смяхме като деца. Няколко пъти се смях до сълзи! Радвам се, че аудиторията ме разбра!

Пиша тази статия с цел да ти върна смеха!

Смело се смей и усмихвай! Твоите хора ще те разберат и ще се смеят с теб! Нетвоите хора ще те критикуват и ще казват, че не може да се смееш, че не е прилично или нещо в този род! А колко пъти родителите ти казваха, че да се смееш не е културно???

Аз пък ще ти кажа, че да се смееш е естествено! Когато се смееш ти си самия себе си! Когато човек сдържа усмивката си, той е програмиран робот! Казали са му, че не може да се смее, за това и не се смее.

Кой е казал, че на неуспехите и трагедиите не може да се смееш?

Сега, когато разказвам историите си, аз се смея.

Това е действително смешно!

Смехът разрушава всеки негатив!

В древните времена, когато човек умирал, организирали празник, радвали се и се смяли, а сега това е трагедия. Защо?

Щастлив е този човек, който може да се смее на себе си и над неуспехите си. Жал ми е хората, които в търсене на успех и пари са изгубили смеха си. Нищо в живота не струва твоето щастие!

Върни си смеха!

Започни да тренираш! Започни да се смееш! Още сега, без причина можеш да започнеш да се смееш!

Щастливите хора се смеят!

Нещастните са сериозни!

Какъв искаш да си ти???