Как да обикнеш грешките и неуспехите
Как правилно да си правиш изводи?
Често планираме нещо, поставяме си цели, искаме нещо, но далеч не винаги осъществяваме тази планове, постигаме цели и стигаме там, където искаме.
И работата изобщо не е в теб.
Аз също планирам, поставям си цели, искам нещо и също не винаги осъществявам всичко това в срок. Цялата работа е в там, че мозъкът ни преоценява скоростта на реализация на нещо в раткосрочна перспектива и недооценява в дългосрочна.
Проблемът не е в това, че не постигаме целите в срок или не постигаме желаемото в срок. Проблемът е в това как се отнасяме към този «неуспех». Думата «неуспех» слагам в кавички, защото това не е истински неуспех. Просто нашият мозък го смята за неуспех.
И милиони хора са се разочеровали от себе си и от целите си, защото такива «неуспехи» са им се случвали в живота.Един от най-важните навици, които придобих в живота е навикът за правилно възприемане на грешките и неуспехите.
Някога аз също така се разочаровах, разстройвах точно като теб.
Всички ние често в живота правим грешки.
Проблема на грешките не е в самите грешки, а в това, как се отнасяме към тях и какво правим с тях.
Ако някой ти се е скарал, проблемът не е в това, че го е направил, проблема е в това, как си го възприел.
Всички проблеми се случват поради невярното възприемане на събитията, а не заради самите събития.
И сега, когато придобих опит за правилно възприемане, искам да споделя този опит с теб, за да можеш също правилно да се отнасяш към ситуациите.
За да разбереш по-добре, за какво говоря, ще го покажа със собствен пример.
В събота с треньора ми играхме на тенис няколко часа срещу друг треньор и неговия ученик.
Това беше нашата 4та схватка!
И ние отново изгубихме...
Да, аз направих много грешки.
Но учудващото е това, какво си казах след поражението.
Бях много щастлива от това как го възприех.
Много исках да спечелим и правих за това всичко възможно, но това не се случи.
Ето няколко фрази, които си казах мисленно след загубата:
- Браво на теб! Още малко и щяхме да спечелим! Сега загубихме със 7-6, а предишните пъти беше 6-2 и 5-1.... Ти много се подобри!
- Да. Ти много слабо играеше до мрежата. Пропускаше почти всички топки. Ако по-добре играеше до мрежата, щяхме да спечелим.
- Трябва да тренираш играта до мрежата и подаване заедно с треньора! И ще победиш!
- Общо взето, всичко беше прекрасно! Браво на теб! Гордея се с теб!
А сега да направим анализ на тези мисли:
Мисъл 1. Признаване на постиженията и големия напредък, похвала
Мисъл 2. Разбиране на причините за неуспех
Мисъл 3. Разбиране на това какво да правя за да отстраня причината
Мисъл 4. Заключение
Забележи, моля те, че първата и последната мисъл са позитивни и съзидателни! Те повишават любовта ми към себе си и увереността ми.
Втората мисъл е причина. Причина, факт, ясна и логична при пълно отсътствие на критика и негативни емоции по повод себе си или ситуациите.
Трета мисъл – това е ясен и логичен план за близкото бъдеще за отстраняване на причините, които са довели до «неуспеха».
Четвърта мисъл – емоционално заключение.
Мислите за похвали са емоционални!
Мислите за анализ са логични!
Точно емоционалните мисли имат огромна сила!
В моя случай емоционалните мисли са позитивни.
Логичните мисли имат малко негативен оттенък (но те са логични, за това имат неголяма разрушителна сила).
При хората става обратното: мислите за анализ са емоционални, което създава силно разрушение, а мислите-похвали или тосътсват, или са логични и за това имат слаба сила.
Ето една обичайна ситуация: човек много се разстройва, кара се на себе си, но някъде дълбоко той разбира, че е направил всичко добре, даже въпреки това, че не се е получило.
Защо можеш да бъдещ щастлив и да се радваш, коато нещо не е наред или когато си допуснал грешка?
- вселената по-добре знае и разбира. Тя те води по най-добрия начин до целта ти.
- ти си станал по-мъдър. Ти си придобил опит и разбиране
- ти си израстнал като личност
- ти разбираш, че си струва да подобриш позитивното мислене.
Резюме: убеди се, че позитивните емоции в резултат на всяка ситуация (позитивна или негативна) значително превишават негативните емоции!
В идеалния вариант позитивните емоции трябва да са 80% и повече, а негативните 20% и по-малко.