Как да престанем да отлагаме всичко за после

Колко пъти сте си казвали: «Утре», «От следващата седмица»? А когато  това «утре» идва, нищо не се случва. И вие отново казвате «Утре». Този навик е дотолкова лош, че даже не можете да си представите. Когато си казвате нещо и не го изпълнявате, силата на думата ви става все по-слаба с всеки ден. Казвате: «Утре ще направя това и това». И всеки път когато нарушавате дадената на себе си дума, на подсъзнателно ниво се закрепя идеята, че думите ви нищо не струват, решенията ви са празни думи. И толкова по-сложно ще ви е да промените нещо в живота си. Нали всеки път, когато решите да направите нещо, подсъзнанието ви ще възприема това като поредната лъжа, нали то вече е свикнало, че думите, които си казвате, са празни. Ето защо нищо и няма да се случва. Вие, както и миналия път ще отложите всичко за «после».

Когато постоянно отлагате за «после», тези «после» се натрупват. Настъпва момент, когато няма да можете да ги реализирате, и тогава започвате да мислите, че сте неспособен човек. Това води до влошаване на самооценката ви.

Вие мислите, че «после» ще е по-добре.

Например, «Ще имам друга работа», «Дъщеря ми/синът ми ще пораснат и тогава вече всичко ще бъде наред».

Но всъщност никакво «после» не съществува, и то никога няма да се осъществи. Или го правите сега или никога. Вие или имате това сега или го нямате. Няма такова «Ще съм щастлива, когато се омъжа». Няма да сте. Вие или сте щастлива сега или никога. Всичко, което имате във ваше разпореждане е само сега. Миналото е минало, и вие не сте властни над него, бъдещето още не е настъпило. Не се лъжете с мечти за светлото бъдеще, ако сега не правите нищо. Същото «нищо» ще е и в бъдеще. Разберете, вие трябва да свикнете да действате още сега. Решили сте нещо да направите, направете го още днес, сега. Какво пречи? Просто започнете. Да започнете е наполовината да го направите. И тази бариера не е лесно да се престъпи.

Причина за това, че много хора отлагат работата за «после» е страхът. Те се страхуват, че няма да се справят с работата, те се страхуват от неизвестността. И тези страхове са толкова много, че просто ви парализират.

Разберете едно нещо – всяко действие, даже погрешно е по-добро, от бездействие. Когато бездействате, в главата ви започват да идват различни деструктивни мисли. Действията пък, обратното - добавят ви сили и придават увереност.

Работата «за по-късно» ви взима сили и енергия. Тя трябва или да се стартира за реализация, или да се отхвърли.

Ефективно решение на проблема с отлагането за «после»:

Съставете на хартия списък от всичкички задачи, които отлагате за «после».

Погледнете всяка задача и съпоставете резулата с усилията, които трябва да бъдат вложени. Ако решите, че тази задача не струва толкова усилия и време, задраскайте я. Ако си струва – оставате я в списъка.

Сортирайте всички останали задачи в реда от най-краткосрочната до най-дългосрочната.

Заемете се с работа още сега, започвайки от най-първата задача. Не, не утре, започнете още сега. Утре ще продължите.

Най-важното е да не се лъжете, казвайки «ще направя това после». Нали в действителност прекрасно занете, ще го направите ли или не.

В какво е разликата между отлагането за «после» и планирането?

Когато планирам да свърша някаква работа в понеделник, аз я върша в понеделник. Въпреки, че има случаи, особено, ако има много спешна работа, че просто не успявам да започна в понеделник, но тази задача остава да стои на опашката. И когато завършвам предишните се захващам с нея. Може би не в понеделник, но във вторник, или даже в сряда, а, може би и след седмица. То ест разликата е в това, че отлагайки за «после», вие пренасяте изпълняването на някаква задача без каквито и да било сериозни причини. В планирането вие пренасяте изпълняването на определена задача само по причина, че не сте успели да се справите с по-важна работа. Често така и ще бъде, ще си поставяте цел и няма да успявате на време, но това нищо не променя. Рано или късно ще постигнете целта си. Отлагайки за после, вие никога няма да постинете целта, защото даже няма да започнете.