Как да стигнем до баланс и изобилие?

 

Живота си ти създаваш чрез мислите и чувствата си. Навярно  вече си чувал за това милион пъти. Но до сега не успяваш да създадеш бъдещето, за което мечтаеш. И аз не успявах. Защото тук има няколко капана, за които никой не е предупреждава. И аз се хванах.

Едно време аз четох много книги по личностен растеж. И във всички тях говориха за това, че трябва да мечтаеш и да си представяш бъдещето си. Ето че и аз започнах да го правя!

Започнах много да мечтая. И колкото повече и по-често отивах в бъдещето, толкова по-лошо ставаше настоящето. Вместо мотивация идваше скука. Парите, които трябваше да дойдат, не идваха. Случваха се много неприятни чудеса.

Аз недоумявах, защо така се получава, нали аз създавам бъдещето... Правя всичко, както се казва в книгите.

Всех решение да разбера, защо така се случва.

И след няколко дни при мен дойде отговор: «Цялата ти енергия отива в бъдещето!» И аз разбрах, че моята енергия не остава в настоящето. Разбрах, защо ми става скучно, разбрах, защо идва мързела.

Напълно се фокусирах върху настоящето! Аз живеех само в настоящето и днешния ден. Аз отидох в другата крайност – в днес. Престанах да мечтая и започнах усърдно да работя над настоящите цели. Искам да отбележа, че тази крайност се оказа много по-добра. Но все едно след известно време (около половин година, това не е 1 месец, както в случая с фокусирането върху бъдещето), аз почувствах, че нещо не е наред. Отново настъпи скука. И почувствах, че изгубих смисъла. За мен скуката е прекрасен показател, че нещо не е наред, нещо правя не както трябва.

И започнах да мисля, какво отново не е както трябва.

Резултатите в живота са отлични. Защо чувствам това, което чувствам. И след няколко дни получих отговор: «Ти забрави защо правиш това, което правиш. Ти изгуби виждането».

Това беше поредният урок.

И тогава реших, че част от деня трябва да се концентрирам върху днес, за да създавам и подобрявам настоящето, а част от деня тряба да мечтая и строя бъдещето, за да помня защо правя това, което правя в настоящето.

Изводите, които правих в този период  ми помогнаха да намеря баланс в живота и благодарение на това стигнах до пълно изобилие!

Сутринта (6:00 – 9:00) – това е най-прекрасното и подходящото време, за да се настроиш на прекрасен ден.

Да, всеки свой ден ти създаваш! Именно ти създаваш.

Сутринта правя заклинания, концентрации, визуализации и други техники за внушение, които са свързани с ежедневните цели.

Ако сутринта си се настроил на позитив, целият ти ден ще мине прекрасно. Всичко ще успяваш. Всичко ще върви прекрасно, ако, разбира се, нещо не промени настроението ти.

За това сутрин целият ми фокус е върху днес!

Имам ежедневни цели. Именно върху тях се фокусирам.

Нашият живот се състои от десетилетия.

Десетилетието се състои от 10 години.

Годината се състои от 12 месеца.

Месецът се състои от 30 дена.

Именно деня смятам за най-важен! Всеки ден е като нов живот.

Аз ценя всеки ден.

И за това сутрин създавам във въображението си всеки ден.

Дневно време (9:00-18:00) – това е времето за постигане на краткосрочни цели!

Знам, какво искам след 1,3,6 месеца. Мисля за тези цели и правя това, което трябва да правя за постигането на тези цели.

Денят е време за интензивна работа!

През деня преобладава много силна съзидателна енергия.

Вечер (18:00-22:00) – това е време за благодарности и мечти.

Вечер си струва да благодариш за отминалия ден и да отбележиш всички успехи за деня.

Също вечерта е много хубаво да мечтаеш. Вечерта може да строиш бъдещето си.

Във вечерните медитации аз си представям бъдещето си след 1,3,5 години.

Това е прекрасно да се прави вечер, защото в съня мозъкът ти ще продължи да строи новото ти бъдеще.

А сутринта ще се събудиш пълен с щастие и радост за новия живот и отново ще се фокусираш върху това, максимално ефективно да изкараш деня.

Помни, за всичко си има правилното време!

И именно по този начин стигнах до пълен баланс в живота.

Благодарение на новия ред, за цял ден успявам да подобря и настоящия живот и да създам бъдещия живот.