Как едно събитие формира 17 години живот

 

Недоволството е това, което разваля живота на много хора!

Недоволството е това, което влияе на живота, променяйки я далеч в не най-добрата посока.

Искам да ти разкажа за още един модел на мислене, който ме направи щастлива. И каквото и да постигах в живота, нямах шансове да бъда щастлива. Как разбираш това? Настъпи момент, когато всички мои мечти се осъществиха! Това, за което мечтах, стана реалност. Но аз не бях щастлива. Не бях доволна.

Аз бях недоволна. А недоволна бях защото имах нови цели и бях толкова далеч от тези нови цели. Позната ли ти е тази ситуация?

Разбирах, че ще мине време и тези мечти също ще се осъществят, но сега те все още бяха далеч от реализацията. Ето защо бях недоволна. Разбирах, че когато тези моит мечти се осъществят, ще си поставя нови цели и отново ще съм недоволна!

Можеш да си представиш картината: аз седя в ресторанта през лятото до морето, свети ярко слънце, времето е прекрасно, а аз съм недоволна! Да, аз чувствах недоволство!

И което бе още по-лошо, е това, че аз бях недоволна не точно в този момент, а изобщо. И вчера, и днес и утре. Това чувство на недоволство живееше в мен, все едно си е вкъщи.

То се формира не сега, не преди месец и даже не преди година!

Аз ярко помня момента в първи клас, как седя вкъщи в своята стая, плача и изгарям диктовките си. Получих оценка «3» за диктовка! До мен лежеше една моя диктовка, за която получих оценката «3-». Много често плаках в първи клас, защото получавах «3» за диктовки. По-късно станах отличничка защото исках да избягам от болката заради лошите оценки. Но всеки път, когато получавах «4» в горните класове, също бях недоволна.

Т.е. излиза, че още от 7 годишна бях недоволна и нещастна. Защо?

Какво се случи в детството, че станах недоволна и нещастна? Какво влияе върху живота и ме кара да го възприемам в негативни окраски?

Спомням си, как дойдох за разговор с майка ми при директорката. Трябваше да нарисувам човече и да покажа по този начин себе си, за да ме вземат в училището.

А когато ме приеха в това училище си спомням мисълта: «Ти трябва добре да учиш, иначе ще те изгонят от училище». Не знам откъде се взе тази мисъл. Може би майка ми я подхвърли, а може би аз я измислих и повярвах в нея. И този страх, че ще ме изгонят от училището ме движеше! Но той създаде в мен много негатив и болка.

Аз се страхувах още тогава, когато с майка ми отидохме на този разговор. Страхувах се, че ако направя нещо не както трябва, то няма да ме вземат в училище. Бях прекалено малка, за да разбера, че ако не ме вземат в това училище, аз ще отида в друго, и изобщо това не е толкова важно, в кое училище ще уча!

За мен да не ме приемат в училище или да ме изгонят бе подобно на смърт.

И този стрес и страх, който изпитвах тогава, понесох в живота си. А заедно с това и недоволството.

Аз успях да се освободя от него само тогава, когато го осъзнах! А това стана чак когато станах на 24 години!

Ето кое влияе на живота: на моя, твоя и на много хора! Ето как мислите, които са се родили още в ранно детство, управляват живота ни. Ако не бях осъзнала това на 24 години, тази мисъл би продължила да ме управлява.

Времето не лекува! С времето болката и убежденята засядат все по-дълбоко! Но продължават да управляват живота и реалността ти!