Какво създава силна болка и разочарование?

Има отличен начин да освободиш много енергия – това е да се отървеш от очакванията. Искам да ти дам пример от живота си.

Тя имаше прекрасно въображение, но с мечтите беше зле. Тя чувстваше ступор и силни негативни емоции, когато говорихме за мечтите. Когато й написах, че отивам в Барселона (това бе моя мечта) тя изведнъж рязко стана студена и в отговорите й се чувстваше силен негатив.

Тя искаше да разбере какво става, че тя  не може да мечтае, защото възникват силни негативни чувства, когато стане въпрос за мечти. И защо тя така негативно реагира на известието за моето пътуване до Барселона?

Разбирах, че в състоянието, в което се намира тя, мозъкът й няма да й позволи да види тази мечта. Разбирах че способността й да мечтае е закрита. Остана да разбера защо и да реша този проблем.

Първият въпрос, който й зададох беше: «Помоли подсъзнанието си да ти покаже момента, когато си затворила мечтите си». Тя не отговори, но аз бях сигурна, че тя видя картина.

После я питах: «Спомни си, моля те, какво в детството ти много искаше, но не така и не получи? Коя  твоя най-голяма мечта не се осъществи?»

Тя отговори, че не знае.

Но аз прекрасно знаех, че тя знае всичко, просто мозъкът не й позволява да отговори.

Настоях на отговор и тя издаде: «Аз исках баща ми да спре да пие и да имаме добри отношения в семейството».

«Колко дълго искаше това?» - попитах аз.

«Цялото си детство, до колкото се помня», отговори тя и добави: «От 5 до 20 години»

- Испълни ли се желанието ти?

- Не, той до сега продължава да пие.

- А какво стана после?

- Аз разбрах, че трябва да градя собствен живот.

- Какви желания имаше после?

- Да бъда независима, да си намеря работа, да имам добро семейство.

- Имала ли си някакви големи желания?

- Не. Само обикновени.

От горепосочения диалог разбираш ли ти, какво стана с момичето?

Защо тя престана да мечтае и да иска нещо?

Следи внимателно!

- Най-голямото й желание не се изплълни!

- Тя очакваше, че то ще се изпълни.

- Неосъществяването на това желание създаде много силна болка!

Какъв извод си направи мозъкът й?

Мечти и желания = много силна болка!

Разбира се, това е подсъзнателен извод, който мозъкът прави самостоятелно. И, разбира се, това е неправилен извод.

И от този момент мозъкът й започна да блокира всички мечти и желания!

Защото те създават болка.

Тя се отучи да мечтае.

Когато мозъкът асоциира нещо с болка, той започва да избягва това.

И колкото е по-силна болката, толкова по-силно се стреми да избегне това.

В нейния случай болката бе крайно силна.

С това не се спряхме и продължихме разговора.

Аз я попитах: «Как се отнасяш към баща си?»

Тя отговори: «Чувствам празнина».

И аз почувствах, как тя заплака. Очевидно, че там има далеч не празнина. Там има много силна болка!

Защо тя дава неправилни отговори?

Мозъкът й се опитва да я защити от болката. Аз винаги чувствам, кога хората лъжат или недоизказват и ги «доизтисквам», за да ги освободя от болката.

И ето още един важен урок.

Тя каза, че много обичала баща си, а той не отговарял с взаимност. Тя му отдавала любов с надеждата, че той ще се промени. Но нищо не се случвало.

И тя затворила чувството си на любов към баща си.

Но когато се затваряш от някого, ти автоматично се затваряш и от всички останали.

Аз разбрах, че намерихме поредния й блокаж.

Попитах я: «А защо си чувствала болка? Нали не е защото си го обичала?»

Тя отговори: «Очаквах, че ще се промени!»

И ето тук се крие коренът на всички проблеми!

Тя очакваше, че той ще се промени!

То ест тя разменяше любовта си срещу промяната му. А промяна не се случваше.

Тя престана да го обича, защото разбра, че той няма да се промени.

А сега погледни своя живот!

Цялата болка и всички негативни емоции идват не от това, че обичаш някой или искаш нещо, а заради очакванията ти!  Ако очакванията не се оправдаят – разочарование и болка! Ако сега вземеш решение да се отървеш от очакванията, ти ще се отървеш от страданията и болката!

Очаквания създава мозъка.

Ние си поставяме цел. Той съставя план за действие. И ако по пътя нещо върви не така както трябва, ние се разстройваме и разочароваме. Но откъде знаеш, че пътят, който не съответства на плана за действия е по-лош от този, който съответства?

В живота си аз много често се сблъсквах със случаи, когато неуспехите създаваха грандиозен успех.

И ето какво става всъщност: когато мозъкът ни рисува определен вариант за развитие на събитията и благодарение на този вариант се стига до постигане на целта, той смята, че този вариант е единственият верен. Други вариант просто няма. Или така, или никак.

А когато нашият план търпи поражение, възниква чувството за провал.

А нали всъщност има много други варианти и начини, как да се постигне целта.

Случвало ли ти се е, че първоначално набелязания план се проваля, а новосъздаденият план довежда до много по-добри резултати от първоначалния план?

Разбира се!

По този начин Вселената ни води в живота.

От собствен опит мога да кажа, че ако постигах всички свои цели, така, както планирах в самото начало, бих постигнала много по-малки резултати в живота. Бих била много по-малко мъдра, силна и опитна, отколкото съм сега.

И струва ли си да се разстройвам, ако първичният план не работи? Очевидно, че не. Но въпреки това ние се разстройваме, защото не се оправдават нашите очаквания. И няма значение, даже ако тези очаквания се оказват погрешни.

Какво да направиш, за да престанеш да се разстройваш?

Да престанеш да очакваш каквото и да е! Напълно да се отървеш от очакванията!

С какво си струва да замениш чувството за очакване?

Аз избирам доверие. Аз доверявам на Вселената, че тя ще направи всичко по най-добрия начин. И ако нещо не е съдено да се случи, значи така е по-добре за мен!

«Нали ако нищо не очаквам желанията ми няма да се изпълнят?» - ще попита читателят.

Отговор 1: «А може би така е по-добре, ако желанията ти не се изпълнят?»

Отговор 2: «А защо мислиш, че ако не очакваш, те няма да се изпълнят?»

Погледни живота си и кажи, очакването създава повече негативни или позитивни чувства в живота ти? Лично аз не обичам особено периода на очакване. Спомни си чакането на опашка...

В никакъв случай не казвам, че трябва да легнеш на дивана и да престанеш да правиш каквото и да е. Не, изобщо не.

Трябва просто да вървиш, да бъдеш гъвкав и да доверяваш на Вселената. Ако планът се провали, върви напред, създавай нов план и напред.

Този, който върви, винаги ще стигне до целта. И по пътя към тази цел ще получи още много подаръци под вид на опит, мъдрост, знания, способности, които по-късно ще са полезни в живота.

Откажи се от очакването на каквото и да е и ще освободиш огромен обем енергия за създаване на нещо друго в живота.