Какво за вас е успех в живота?

 

Моля, замислете се, спрете се за минута.

Добре, а сега ми разрешете да ви помогна.

Успехът е душевна хармония.

Успехът е да бъдеш щастлив.

Успехът е реализация на самия себе си и разкриване на потенциала си.

Успехът е напълненост в живота.

Успехът е да се занимавате с дейността, която ви пали и можете да го правите денонощно.

Успехът е да отдавате себе си за другите и да правите този свят по-добър, а другите хора по-щастливи.

Успехът е непрекъснато свързан със състоянието на душата. Нашата душа е дошла на този свят за да получи удоволствие и да реализира себе си, а ние (нашият разум, тялото и съзнанието ни) трябва да я подкрепяме в това. Когато душата ни твори и реализира себе си, ние се чувстваме щастливи. Когато чувстваме и виждаме, че творението на душата и това, което правим донася огромна полза на другите хора, ние чувстваме блаженство. Точно това се нарича успех. Успехът е напълненост в живота.

Всяка реализация на талантите на душата е възможна само благодарение на другите хора. Душата твори не за себе си. Тя твори за другите – за да им помогне и да направи живота на другите напълнен и да им предаде частичка от щастието си. Щастливият човек предава на другите частица от щастието си, нещастният човек предава на другите своето нещастие. Избягвайте нещастни хора!

Ако изведнъж изчезнат всички хора, себереализацията ще стане невъзможна – какъв е смисълът от това, да пишеш книги, нали никой няма да ги прочете, какъв е смисълът да създаваш нови модели дрехи, нали никой няма да ги носи, какъв е смисълът да строиш нови къщи, в които никой няма да живее?

Очевидно е, че от това няма смисъл.

Тук се проявява двойната природа на успеха: душата твори и реализира себе си, а също помага на другите хора да станат по-щастливи.

Най-точното определение на успеха, което бих могла да дам би звучало така: успехът е реализация на най-подлените си таланти, които правят света ни по-добър, по-съвършен, а хората по-щастливи.

Искам дълбоко да осъзнаете, че хората, които живеят само за себе си и събират богатства само за себе си са нещастни. Те събират тези богатства с цел да запълнят тази душевна празнина, която се е образувала в резултат безсмисления им живот. Но тази празнина може да се запълни само с любов, носейки ценност на другите хора. Душата е щастлива, когато отдава себе си без остатък за да направи този свят по-добър. Какъв е смисълът от всички тези богатства, които е събрал човек, когато си отиде от живота, нали не сме вечни. Душата идва, за да създаде ценност, да се реализира, и след това се връща «вкъщи».  Ако тя не създава тази ценност, а се занимава с нещо друго, те се чувства зле. Тя чувства, че е дошла на този свят и не прави това, което иска. И причина за това е разумът ни – той е ослепен от «успеха» в общото разбиране на тази дума. Той гони илюзорното, а когато го постига, ако изобщо го постига, той разбира безсмислеността на постигнатото.

А какво е успехът в общото разбиране?

- богатство (пари, материални неща)

- слава, власт, известност

- статус

Но погледнете, всичко това изхожда от егото. Човек иска да почувства значимостта си, но не разбира, че богатствата, славата, статусът са илюзия. Те приличат на морска вода, която колкото и да пиеш, никога няма да удовлетвориш жаждата. За това хората цял живот ги гонят. Те мислят, че  като изкарат толкова пари ще бъдат щастливи, когато излязат на сцената ще бъдат щастливи, когато се омъжат, когато имат деца... Вие можете да го проверите, но аз със 100% сигурност твърдя, че няма да сте щастливи. Повече от това вашето ниво на щастие ще стане още по-малко. Вие се отдалечавате от призванието си, и разбирайки това, душата става още по-нещастна. Колкото повече богатство, слава, статус получавате, толкова по-голям контрол над живота взима разумът, и толкова повече се отдалечава ролята на душата. Но истинското щастие излиза от душата!

Успехът е хармония между душата и разума. Ролята на разума е в това да помогне на душата да се самореализира. Ние неправилно поставяме приоритетите. Невечното тяло и материалните неща поставяме на първо място, а безсмъртната душа и неизчерпаемите богатства поставяме на последно. В Библията е написано: «събирайте богаства на Небето, а не на Земята». Нашето тяло е транспортно средство за душата. Тя е свързана с Висшия Разум и само тя е способна да разбере, какво е необходимо за този свят.  Вселената способства хората, които вървят по своя път. Той е най-енергоспестяващ, а в нашия свят всичко тече по пътя на най-малкото съпротивление. Аз винаги казвам, че успехът е нормалното стечение на обстоятелствата. Неуспехът е отклонение от нормата. Ако сега вие не сте дотолкова успешни, както го искате – значи се занимавате не с това, за което сте предназначени. Душата и разума са в разногласие. И колкото е по-голямо разногласието, толкова е по-нещастен човек.

Но не си мислете, че казвам, че на човек не му е нужно материалното. Много му е нужно даже. И ето защо: когато човек няма пари, той е принуден да ходи на работа и да се занимава с някаква «глупост». Човек хаби по 10 часа на ден за да изкара пари, но правейки го не реализира себе си. Шефът е този човек, който за ваша сметка реализира себе си (Казвам как става това в повечето случаи. Повечето хора ненавиждат работата си, но работят защото им трябват пари за да оцелеят).

Материалните неща създават комфорт за душата. Материалните неща организират този мир за душата. На душата й е много по-приятно да твори шедьоври на места, които я вдъхновяват. Много по-приятно е да се рисува картина в къща на брега на морето, отколкото пред контейнера за боклук. На душата й е нужен покой и уют, за да твори. Но какъв покой може да има, ако в семейството не стигат парите и всеки ден мъжът и жената се карат по този повод.

За да се изрази на душата й е нужно време. Само след известно време създадената от душата ценност може да се продава и се продава стотици, а може би хиляди пъти по-скъпо, отколкото човек изкарва на работа. Но за да се създаде такава ценност е нужно време.

Материалното е важно, но само за да удовлетворява нуждите на човек.

Ще кажа честно: ако човек не получава приход му е по-тежко да твори и да създава шедьоври. Разумът постоянно казва: «това, което правиш е хубаво, но с какво ще живеем?» И този въпрос постоянно и силно разсейва човек от творчество. Той взима щастието ни. За да изключим този диалог, любимото ни занимание трябва да донася пари. Разбира се, разумът после ще започне да задава други въпроси, но колкото повече пари донася любимата дейност, толкова по-малко болезнени и разсейващи стават тези въпроси.

Често хората имат работа, изкарват пари, но имат и хоби. Какво е това хоби?

Хобито е занимание за душата, което не донася приход. Но защо да не се превърне хобито в работа?  Най-щастливите хора са тези, за които хобито е работа. Те нон стоп се занимават с любимата дейност.

Всичко, за което говоря, за работата, за парите, искам да обясня с две важни мисли:

-Душата и разумът трябва да са в хармония

- Нематериалното винаги трябва да стои на първо място

Трябва да се фокусирате върху нематериалното! Материалното ще дойде като следствие.

Ето правилните приоритети в живота:

Щастие -> здраве -> богатство

А много хора живеят по схемата:

Богатство -> здраве -> щастие

А още по-лошо, има хора, които живеят по схемата:

Богатство -> богатство -> богатство

Не е учудващо, че те са нещастни. Тези хора имат милиони, но нямат приятели, имат проблеми в семейството. Имат проблеми в отношенията с хората. Защото мислят, че всички хора, които ги заобикалят, са с тях само заради парите. Не знам за вас, но аз не бих искала такова щастие. Когато приоритетите в живота са подредени вярно, богатството възниква като следствие. Няма смисъл да се концентрирате върху това. Високото ниво на щастие и здраве неизбежно води до високото ниво приходи.

Материалните неща и богатствата могат да служат само като допълнение към щастието ни. Те не могат да бъдат база. А базата вече обсъдихме по-горе.