Никога не се предавайте!

 

В тази статия ще поговорим за настойчивостта. Настойчивостта е способност да се движиме напред при отсъствието на каквито и да е признаци за приближаване към целта. Човек се проверява за настойчивост обикновено в началото на пътя, когато има само идея и конкретен план за постигане на желаната цел, а резултати още няма. Придвижването към целта е основано само върху визията и чистия ентусиазъм. Ентусиазмът е присъщ само на първо време и обикновено е достатъчно благоприятен период, понеже ентусиазмът е много силна положителна емоция, това предизвиква привличането на благоприятни събития. Този период се нарича благоприятно начало. Всичко върви добре.

Но после човек следва да мине тест за настойчивост. Първоначалният ентусиазъм изчезва и човек се сблъсква с много проблеми. От ентусиазма не остава и следа. И именно тук се проверява настойчивостта. Притежавайки само перспективна визия, човек е задължен да се придвижва към целта, преодолявайки множество проблеми. Единственото, върху което можете да се опрете е силата на волята си и настойчиво да се движите напред. Настойчивостта ще се проверява по пътя още много пъти, но началният период е най-сложен, понеже няма още никакви резултати и вярата се държи само на голия ентусиазъм. В този период е много лесно да се предадете. Каквото и правят неудачниците. Те никога не постигат успех в сериозни дейности, понеже за развитие на нещо, което си струва се изисква поне 1 година. Това е още една тайна на успешните хора: те притежават непоколебима настойчивост. В основата на тази настойчивост лежи силата на волята. Вашата способност да устоите пред лицето на провалите и разочарованията е мяра за очакващия ви успех. Настойчивостта е желязното качество на успешните хора.

Често вашата настойчивост се оказва най-важното качество по пътя към постигането на успех. Тя може да се окаже единственото качество, осигуряващо ви предимство пред другите. Най-важното качество, което можете да развиете в себе си е способността да проявявате устойчивост в трудна ситуация.

Когато проявявате настойчивост в постигането на целта в период на неурядици и неуспехи, по този начин  демонстрирате на себе си и на околните самодисциплина и самоконтрол. По този начин показвате, че не на шега сте се заели с постигането на целта си.

Отсъствие на настойчивост е възможно по следните причини:

- Реализация на «чужди цели». Това означава такива цели, когато душата и разумът не са едно цяло. Душата твърди едно, разумът съвсем друго. Без съгласие на душата, вие ще се мъчите, вървейки към целта. За да постигнете такава цел трябва да имате настойчивост и Божествена сила на волята. А при постигането на такава цел, вие, на края, ще може да разберете, че не изпитвате радост, или почувствате, че нещо не стига. Понеже всеки човек е уникален, душата на всеки човек се стреми към нещо свое. А човек гледа другите, харесва му това, което те имат и се опитва да постигне същото. Това не са негови цели  в този момент. Може би, душата и разумът ще се съединят по отношение на тази цел, но по-късно, когато бъдат реализирани други, по-важни цели.

- Слабохарактерност

- Мързел

- Пребиваване в «зоната на комфорт». Т.е. човек се намира в дадения момент от време в такова състояние, че в живота му всичко го устройва, и той не иска да оставя тази «зона на комфорт», нали по пътя към нещо друго ще се наложи да се сблъска с много препятствия

- Неясна визия, отсъствие на цел и мечта

- Слабо намерение или желание

Настойчивостта е в последователната реализация на поставената цел. Епизодични и периодични действия не дават резултати.

Помнете: половин усилия не дават половин резултат. Те дават нулев резултат.

- Определете цел, където душата и разумът са едини

- Намерете конкретен план за действия за реализация на замисленото

- Разумът не е подвластен на негативното влияние от страна на другите хора

Изводи от книгата на Наполеон Хил «Мисли и богатей» след анализ на успеха на Хенри Форд и Томас Едисън: «Аз не намерих нищо друго, което можеше да ме доведе до предположение за източника на феноменталната им способност да постигат желаемото, освен настойчивост».

Речта на Уинстън Чърчил пред студентите

Веднъж, когато Чърчил бил вече много стар, университет, намиращ се близо до родния му град го поканил да изнесе реч пред студентите, за да може да им даде напътствие в живота. Това било голямо събитие за Англия. Отдалеч идвали хора, за да видят най-великия и известен от живелите тогава англичани. Казвало се, че той възнамерява да изнесе реч, в която е концентрирана цялата мъдрост на дългия му живот, която той щял да се опита да предаде с думи. Хиляди хора запълнили най-голямата лекционна зала на университета и напрегнато чакали великия човек с речта му. Чърчил станал, приближил се до микрофона и извикал: «Никога не се предавайте». След това 30 минути спокойно стоял пред микрофона разглеждайки недоумяващите студенти. След това отново извикал «Никога не се предавайте». И отново разгледал всички присъстващи и за последен път още по-високо извикал «Никога, никога, никога, никога не се предавайте». И се насочил към изхода. Повече не казал нито дума.

Постепенно присъстващите започнали да разбират: Чърчил не искал да говори повече, тъй като нищо, поне приблизително толкова важно той не можел да каже.

Да не се предава било девиза на живота му.

Направете и вие това свой девиз, и успехът е гарантиран!