Осъзнания след скачане с парашут!

 

Искам да споделя с теб осъзнанията си след скачане с парашут.

Няколко дни преди скока.

Какво ли не си представяше моят мозък! Колко се страхуваше! Рисуваше във въображението всички възможни изходи от събитието.

Появяваха се мисли да пренеса скока.

Имах такова чувство, че мозъкът се бори сам със себе си.

Една част казваше: «Не го прави!»

Друга част утвърждаваше: «Това е ново ниво! Пълен напред!»

И това продължава в главата ми няколко дни преди скока J

Единственото, което ме спаси е взетото решение.

Когато вземеш решение,  път назад няма

Решението е определено състояние на ума, когато си готов да изпълниш това, което си замислил! И нищо няма да те спре. Действително, това състояние на ума, което ме накара все пак да скоча, помогна в живота да постигна успех! Именно благодарение на решението, аз не отстъпих при първите проблеми. Не отстъпих, даже когато първият, вторият, третият път «изгорях». Решението ми помогна да не се разочаровам от живота.

А най-пиковият момент настъпва, когато стоиш пред отворената врата...

И разбираш, че сега ще полетиш. Секундата става вечност...

3, 2, 1...

Но, какво излезе след скока с парашут...

Реалността е много по-лесна и проста, отколкото си я представя мозъкът.

Скокът с парашут е тест за преодоляване на себе си.

Когато се подготвях за скока, четох, какво пишат в интернет. Един мъж писа: «Ако можете да се потопите в ледена вода и 1-2 минути да останете там, вие лесно ще скочите с парашут». Аз не можех да разбера как може да се сравнява студената вода със скока. Но когато на следващия ден след скока отидох да се къпя в морето (а температурата на водата беше 14 градуса, защото дойде студено течение), аз разбрах, защо този човек направи такова сравнение. И действително беше прав.

След скока с парашут.

Започнах да гледам живота по друг начин.

Виждам го такъв, какъвто е.

Повече няма паника, суета, нервозност.

Целият «боклук» си отива от главата.

Скокът с парашут прилича на медитация.

Той много пречиства и освобождава.

Гледаш света с любов и благодарност.

По друг начин виждаш всичко, което те заобикаля.

Станах по-умиротворена.

Това, което преди предизвикваше паника, сега възприемам спокойно.

От височина 3000м, а и от всякаква височина, виждаш света по друг начин.

Но и след скока продължаваш да гледаш света по друг начин.

Появява се истинска благодарност.

Много ясно започваш да разбираш, кое е важно, а кое – не. За какво си струва да изхабиш време и сили, а кое е напразна загуба на време.

Бих казала, че започваш да живееш много по-осъзнато.

Учи се да ловиш мига!

Често зад суетата ти забравяш да ловиш прекрасни моменти.

Разумът е замъглен от глупостта, и ти не осъзнаваш мига, даже най-важните мигове.

Всичко, което го има в живота ни са чувствата и емоциите! Само те имат значение!

Парите са ни дадени само за да получиме радост и удоволствие.

А някои поставят парите за цел.

Започни да живееш ярко! Прави това, от което се страхуваш! Изпитвай се! Рискувай, давай си предизвикателства и виж, как ще се справиш с тях.

Обикновения еднообразен живот предизвиква скука!

Едно време бях толкова «замъглена» от работа, че единствените чувства, които преобладаваха в мен, бяха недоволство и страх. Аз изобщо не знаех, какво е това радост и щастие. Тези позитивни емоции бяха затворени.

Единственото, на което се научих в училище, е как да се притеснявам. Аз се страхувах от това, което нямаше никакво значение в живота.

Аз съм поразена, че се страхувах от контролните, които изобщо по никакъв начин не влияят върху живота ми, повече отколкото сега се страхувах от скока с парашут от височина 3000 м! Колко глупаво е това...

Може би, ти сега се страхуваш....

Страхуваш се за семейството, страхуваш се, че ще те уволнят, как ще те възприемат, и още милион всякакви страхове. И всички тези страхове са пълна илюзия! Мозъкът е създал възприятието си за света, нарисувал е «чудовища» и е започнал да се страхува.

А нали, когато видиш живота такъв, какъвто е, 99% от страховете си отиват!

Ти разбираш, че няма от какво да се страхуваш.

Ти в този свят си само гост. Довери се на Домакина, на Бог, на Вселената. Тя ще те понесе по течението.

А човек започва да рита и бута с ръце и крака и да вика: «Аз не искам!»

Колкото повече  си напрегнат, толкова повече съпротивлението на въздуха е по-тежко е за теб!

Аз не мога да ти предам всичко, което сега чувствам, и как се промених!

Знам, че мозъкът ти все едно възприема всичко, което пиша, чрез призмата на възприятието си.

За това искам просто да запомниш едно просто нещо:

Светът е друг, по-различен отколкото си го представяш. Бъдещето не е такова, каквото ти го рисува мозъкът.

И всичко ще е по друг начин, отколкото си го представяш.

Ако имаш голяма цел, ти ще стигнеш до нея далеч не така, както си планирал!

Разбери, че с помощта не мозъка няма да можеш да предвидиш събитията.

Колкото и да се опитвах да почувствам състоянието на полета преди скока, аз не можах.

Колкото и да се опитвам да почувствам, какво ще усещам при това, не можах.

Знаех, че ще се променя, след скока, но не знаех как.

Престани да рисуваш във въображението това, което никога няма да се случи.

Хората не започват бизнес, защото се страхуват, че ще изгорят.

Хората не създават отношения, защото се страхуват, че той/тя отново ще я остави и ще ги боли.

Знаеш ли, аз също се страхувах от много неща в живота и даже, когато някои от страховете ми започваха да се осъществяват, това беше далеч не толкова страшно, както си го рисувах в главата.

Аз се страхувах да остана без пари – това се случи с мен. Оказа се, че не е страшно.

Страхувах се, че бизнесът ми ще изгори, случи се три пъти! Излезе, че не е страшно.

Разбирам, защо богатите са богати! Те не се страхуват да изгубят.

Те знаят, че отново ще създадат богатство. Защото източник на всичко е твоето мислене.

Въпросът не е в това, изгубил ли си или си спечелил, въпросът е в това, какво правиш с това.

Мога със сигурност да ти кажа: «Прави това, от което се страхуваш!»

Страхуваш се да отидеш на тренинг? Значи  трябва да отидеш на тренинг.

Страхуваш се да промениш работата си? Значи ти е нужно да промениш работата си.

Страхуваш се да създаваш отношенията си? Значи ти е нужно да създаваш отношения.

Твоят страх ти показва на къде да растеш.

Където е страхът – там е растежът!

Ако позволиш на страха си да вземе връх, животът ти ще изгасне, и в резултат даже няма да има какво да си спомниш. Единственото, което ще си спомниш – това е постоянния страх! И ще съжаляваш за ненаправените неща! Преди смъртта си хората най-много съжаляват за това, което не са направили отколкото за това, което са направили.

За сега още не е късно, започни и прави това, от което се страхуваш, за да не съжаляваш после.

Помисли за децата си! Ти си пример за тях!

Те ще те копират!

И каквото и да им казваш, те ще гледат делата ти!

И не им говори, покажи им!

След скока станах различна! Започна нов живот!

Вземи решение след тази статия да започнеш нов живот!

Или предпочиташ да продължаваш да се страхуваш и да рисуваш разни чудовища в главата?