Повишаване на увереността

 

 

Аз не се родих с абсолютна увереност в себе си. Ако говоря честно – то с увереността имах много проблеми.

Предвид, че не бях достатъчно слаба, децата в класа често ми се смееха, подиграваха.

Майка ми от самото начало на училището мотивира в мен желанието да бъда отличничка. И когато получавах 4ки и 5ци много се карах на себе си, критикувах се. Можех цял ден да мисля за това как и защо съм получила 5ца. Къде можах да сбъркам и как се получи така.

Точно заради самокритиката аз изгубих увереността в себе си.

В по-горните класове на училището и университета не ми вървеше в отношенията с мъжете. Това ми повлия много силно и негативно.

За това мога със сигурност да кажа, че работата с увереността ми беше не по-добра отколкото са твоята сега, може би даже по-лоша.

Как все пак успях да преуспея? Сега искам да споделя с Теб действията си, които винаги ми помагаха в постигането на успех.

Имах много силно желание. И това желание беше свобода! В училище, гледайки децата на богатите родители, аз винаги си казвах: «ето ще порасна, и също ще постигна всичко това!»

Това желание ме движеше. Въпреки, че не вярвах много в себе си, в успеха си, аз търсех пътища. Да си кажа честно, изобщо не мислех за увереността в себе си, вярвам ли в себе си или не.

Знаех, че искам да съм свободна и търсех пътища и действах. Да, вярно е, аз действах с ниска самооценка.

Когато започнах пиша книгата «Истината за успеха» не мисля за това, достойна ли съм да пиша тази книга или не, не мислех за това, каква ще е тя и дали ще я завърша. Виждах, че тази книга е част от пътя ми към свободата. И аз с мисъл за свободата писах тази книга!

Важното е да действаш!

Проблема на хората с ниска самооценка е в това, че те не действат. Те не вярват и за това  не правят нищо. А аз обратното – действах. Аз не прескачах напред в бъдещето.  Просто правих - и да стане каквото бъде. Разбира се,  имах далечно виждане за бъдещето си, но то не бе прекалено далечно.

По пътя към свободата ми, винаги си поставях цели и ги разбивах на задачи. Винаги знаех, какво трябва да правя за тази седмица или в близките няколко дни. За това мислих за тези задачи и ги правех. Разбира се много планове се проваляха и стигах до задънена улица. Да, болеше мие, разочаровах се, но после отивах на страна и започвах да мисля отново за това, как да вървя напред. Отново измислях и вървях напред. Не мога да сметна колко пъти намирах неправилни пътища и колко пъти се разочаровах, но винаги вървях напред.

В детството решавах много главоблъсканици (задачи за съобразителност). И сега тази животна ситуация беше поредната главоблъсканица. И аз я решавах.

По мяра на това, как решавах ситуациите и стигах до целите, увереността ми растеше.

Повишаването на увереността в себе си създавах благодарение на действията.

И аз мога с абсолютна сигурност да кажа, че увереността в себе си се крепи върху действията.

Вторият много важен момент, който осъзнах много по-късно е това, че как възприемаш действията и успехите си.  Винаги бях много самокритична, за това недооценявах себе си и успехите си. Те винаги ми се струваха много дребни. А пък неуспехите винаги преувеличавах. Често изобщо игнорирах и незабелязвах успехите си, сякаш те се подразбират. Не им придавах значение. А това е голяма грешка.

Разбира се, сега аз се радвам на всеки успех, отбелязвам успехите, благодаря на успехите, даже скачам на любимата си скала до морето и се радвам.

Преднамерено и осъзнато запълвам мозъка  с успехи и щастие.

Запомни, моля те, увереността в себе си е твоята субективна оценка на самия себе си.

Ако ти избереш една твоя най-голяма победа и се фокусираш върху нея с цялата си сила и я «култивираш» в главата си, увереността ти ще порасне много повече, отколкото у човек, който е постигнал много цели и не им е обърнал вниамание.

Където е фокусът – там е и енергията. Колкото повече енергия влагаш в успехите и победите си, толкова по-силно и бързо расте увереността ти в себе си. А ако от ден на ден намираш все повече поводи за разочарование, разбира се, увереността ти ще пада.

Какво още винаги правех в живота за повишаване на увереността в себе си?

От 7ми клас започнах да тичам сутрин с една приятелка. Така си и тичам до сега! Но никога не мислех, че навикът да тичам ще ме «спасява». Забелязах, че когато много тичам, мозъкът ми се изчиства. Сякаш после си отиват глупостите от главата.

Днес тичах 5 км. Тялото ми беше изморено, но чувствата бяха потресаващи. Такъв подем на вътрешната енергия! Утре ще тичам 10 км. Сигурна съм, че ще е налице цялостно почистване и още  по-голям подем.

В живота имах много сложни периоди, но всеки път, когато тичах при мен идваше увереността, че ще се справя! И винаги така  ставаше!

Не знам, харесва ли ти тичането или не, но аз със сигурност знам, че има някакъв вид спорт, който ще те «спасява» и винаги ще ти дава сили и енергия да се движиш напред!

Това, което още сега мога да ти препоръчам да правиш за да се повишиш увереността си:

- Радвай се на своите настоящи и минали успехи! (преднамерено се радвай)

- Действай! (няма значение дали действаш правилно или не, твоята увереност ще расте)

- Мечти, цели (те ще те движат).

- Спортувай!

Можеш да променяш увереността в себе си на ниво подсъзнание. Така е много по-бързо, но се изисква опит!