Техниката ни ограничава

Техниката...

Колко много стана тя наоколо...

Сега пиша тази статия на компютъра. А преди хората са писали сами...

Планираме също пред компютъра. Мислим с компютъра. Някой ползва ментални карти, строи схеми, отново на компютъра.

От една страна, да, аз съм съгласна, това създава удобство, но ни ограничава.

Техниката ограничава творчеството!

Хората просто се отучиха да пишат!

Кога за последен път си писал нещо на ръка с обикновена химикална на хартия?

Кога си рисувал нещо за последен път от ръка? Нямам предвид картинка или рисунка, а просто някаква схема или план?

Техниката е прекрасна! Обаче хората трябва да бъдат по-умни!

Хората станаха роби на техниката.

Нищо няма да замени химикалката и хартията.

Да вземем, на пример, областта на планиране и строене на живота си.

Когато планираш на компютъра, можеш ли на следващия ден да си спомниш какво си написал? Работата е в това, че всичко, което правим на комютъра - лошо (или изобщо) не се съхранява в паметта ни. Файлът с плановете се губи сред хиляди подобни, и ти повече никога няма да откриеш този файл. И ми отговори на въпроса: защо си хабил време, ако нищо не помниш и няма да можеш да намериш записките?

Аз съм рисувала стотици ментални карти и никога не се събудих с мисълта за поне една от тях.  Вчера нарисувах с разноцветни флумастери карта, тя бе пред очите ми даже през нощта. Събудих се с мисълта за тази карта. Много ясно я помня! Тя е истинска, и тя е пред погледа ми. Такъв ефект никога не постигнах с компютърните рисунки и схеми.

Защо?

Защото тази карта е мое собствено творение!

Когато рисувах, влагах там душата си, избирах цвета на фломастера, сама чертах линиите, нещо рисувах криво, и това е даже смешно, но аз помня тази карта! Рисуването е творчество.

Планирането на хартия е творчество.

Планирането на компютъра е технически процес.

Понякога имам чувството, че компютъра засмуква. Струва си само да се отдалеча на няколко метра от него и мислите придобиват свобода. А до него те ясно са насочени в някаква тясна посока.

Даже просто да напишеш фраза на хартия - ти вече трябва да проявиш творчество. Ще изписваш всяка буква. На компютъра ти просто кликваш и буквата е готова.

Хората се отучиха да планират, да строят планове за живота си, и една от причините за това е техниката. Тя наложи своите ограничения.

Когато рисуваш същата ментална карта и правиш връзка между два обекта, това е чисто формална връзка. Да, има я, но тази връзка между тези обекти не се е образувала в твоя ум. А когато ти сам нарисуваш два елемента и изписваш всеки милиметър от съединителните линии със собствената си ръка, ето тогава се образува връзката в главата ти.

Защо аз предпочитах да планирам и рисувам схемите на компютъра – защото там могат да се съхраняват, а хартията се губи, и ще изгубя схемата си. А всъщност става обратното. Файлът се губи в компютъра много по-бързо отколкото лист хартия.

Но аз намерих решение! Нали сега на всеки мобилен телефон има камера. Има сайтове, където можем да съхраняваме всичко. И снимката с картата ми или плана пращам направо в тази програма и запазвам. По този начин може да се запази всичко, което рисуваш и всичко, което планираш.

Всичко, което планирах на хартия се сбъдваше много по-бързо, отколкото това, което планирах на компютъра. Как можеш да обясниш това? Аз намирам няколко обяснения.

- Когато планирам, влагам повече душа и енергия в това, което създавам. За това то се укорени в подсъзнанието ми много по-дълбоко, от създаденото на компютъра.

- Когато завършвах с планирането, закачах този лист хартия на стената и го виждах постоянно. На компютъра всичко има свойството да се изгуби сред хиляди себеподобни неща.

 «Нали може да се разпечата», ще каже някой. Да, може, но това не се случва.

Знаеш ли, не те карам да минаваш към химикалка и хартия. Това е твой избор.

Аз, като човек, който постоянно планира дните, живота, строи виждане, мечтае, съм направила избора си.