Умееш ли да живееш?

 

Реших да напиша тази статия, защото вече толкова години живеем а до сега не сме се научили да живеем.

Какво имам предвид?

Погледни обикновения човек: той постоянно е в гоненица. Трябват му пари, за да плати кредитите, на работа трябва да реши «милион» проблеми, вкъщи да направи едно, друго, трето, сутрин на път за работа човек мисли за това, какво ще прави в работата и какви проблеми трябва да реши, вечер в задръствания мисли за това, какво хубаво е направил днес, какво лошо.

Човек постоянно се притеснява и мисли или за миналото или за бъдещето, при това тези мисли далеч не са съзидателни. Те по-скоро са празни и безсмислени. Мозъкът мисли, защото е свикнал да мисли!

Защо празни и безсмислени?

Защото след 2-5-10 години това изобщо няма да има значение.

Когато учих в училище се притеснявах за това как написах контролното и каква оценка ще получа. Страхувах се да не ме извикат на дъската, когато не съм учила. В работата се притеснявах дали ще се справя с поставената задача в срок, за да не ме уволнят (въпреки че върших работата си прекрасно).

Сега, оглеждайки се в миналото аз разбирам, че това изобщо не е имало никакво значение за настоящето ми. Повече от това, оглеждайки се сега в миналото и спомняйки си неприятните моменти и проблеми, аз усещам голяма радост, защото благодарение на тези ситуации аз пораснах и успях да създам щастливия си живот.

За какво тогава се притеснявах толкова силно, че се довеждах до сълзи?

Аз не живеех, аз се притеснявах!

И така живеят милиони хора. Те живеят в страх и в притеснения.

А какво ще стане, ако...

Нищо няма да стане!

Всичко ще остане така както е!

Когато бяхме на почивка в Малдивите, наблюдавахме едно семейство. На тях постоянно нещо не им харесваше. Те ходиха с недоволни лица и постоянно фъркаха, че нещо не е наред. А нали те просто обръщаха внимание на незначителни дреболии, но не виждаха наоколо синия океан, белият коралов пясък, кораловия риф под водата, слънцето, палмите и друга красота.

Какво да говоря за обикновените хора, ако тези на Малдивите не виждат цялата тази красота! Ние сме така зациклени върху дреболиите, че забравяме, че живеем!

Огледай се наоколо! Ти си грандиозно творение на Вселената, на Бог, обърни внимание на природата, погледни любимите хора до теб!

Ето това е действително важно!

Животът не е изкарване на пари или решаване на проблеми, въпреки че за много това е точно така. И за това те са нещастни.

Животът са усещанията!

Аз искам животът ми да е пълен с щастие, радост, любов, чувство за самореалнизация.

Много хора мислят, че ако имат много пари, ще имат и щастие, и радост и любов. И аз така мислих. Само че щастието, радостта и любовта не се увеличиха. И аз разбрах къде е истинския път. Другите мислят, че ако се отърват от проблемите, то поне малко ще си починат. Но това е само илюзия, която е построил мозъкът ни.

Искам да споделя с теб магическа фраза, която връща човек към живота: «Аз съм тук и сега!» когато произнасяш тази фраза, ти се връщаш в настоящето. Тази фраза «изключва» разума (премахва мислите) за няколко секунди.

Много обичам да играя на тенис. Това е много енергична и бърза игра. Силната енергия бързо включва мозъка и ти започваш да мислиш: «Задължително трябва да забия тази топка... ако не стане ще загубя играта...», «О, браво на мен! Аз печеля! Супер!...»

И знаеш ли, какво забелязах?

Всякакви мисли за играта, позитивни или негативни, водят към поражение!

Как така позитивните мисли водят към поражение?

Всичко е много просто: всякакви мисли рушат фокуса. Първо, ти се фокусираш не върху играта, а върху мислите! Второ, мислите те отвеждат от Вселенския поток и, като резултат ти губиш!

И аз осъзнах, че най-доброто печелившо състояние е изобщо да не мисля от началото до края на играта. Просто да играя! И «тук и сега!» е най-добрата афирмация за това. Колкото е по-отпуснато тялото, толкова е по-добър резултатът.

В живота е същото: колкото си по-отпуснат, толкова е по-добър резултатът.

А всичко защото си открит за идеята!

Вселената е пълна с изобилие! Ти си се родил в потока на изобилието! Но в продължение на живота си започнал да мислиш, сам си започнал да избираш и си излязъл от този поток. Когато казвам да не мислиш, изобщо нямам предвид нищо да не искаш и да живееш като амеба. Забележи, да искаш е чувство, а не мисъл.

Разумът ни накара да смятаме, че без мисли няма да има живот.

А всъщност тук без мисли и започва истинския живот!

Живей с чувства! Ето това е пълен живот!