Успехът остава успех само по пътя на постигането му

 

Успехът е последователната реализация на достойна цел. Под достойна цел аз разбирам такава цел, която изисква пълно отдаване, която се постига със страст и заема срок от 5 години и повече. Достойната цел трябва да дава усещането за реализация на себе си. Постарайте се да направите визията си за целта толкова далечна, колкото можете, така че едва да виждате целта. Достойната цел не е лесна цел, тя трябва да бъде толкова голяма, че да ви тегли напред сама. Истинският успех не е местоназначение, успехът е път.

Навярно някога сте постигали нещо струващо си, заради което  сте губили много дни и седмици. Как се чувствахте? А сега си спомнете как сте се чувствали, когато сте постигали целта? Бяхте ли щастливи, радвахте ли се... Но ако не сте заменили постигнатата цел с нова, радостта постепенно се е променяла на тъга.

 Защо така се случва? Защото изчезва перспективната ви визия. Вие стигате и това е края. Вашата минала визия е станала реалност. Радостта от постигането на целта е огромна, но тъгата от отсъствието на бъдеща визия е още по-голяма и за това може да се случи такова нещо, че човек, току що постигнал целта си, да е нещастен. Успехът е именно в пътя на постигането на целите. Вие постигате щастие от чувството при придвижването към целта, че скоро вашата визия изведнъж ще стане реалност. Вие виждате прекрасното, което ще ви даде постигната цел, и за това се чувствате прекрасно. А когато няма следваща цел, накъде да тръгнем? Разумът е объркан, като безпомощен. В най-добрия случай той ще се връща и ще си спомня миналата победа, а в най-лошия – ще се старае да не повтаря това, което е постигнал. Пробвайте да излезете навън без цел, без да знаете, накъде да вървите. Най-вероятно или ще определеите накъде да вървите, или просто ще се върнете на мястото, откъдето сте тръгнали. Така и разумът, той или ще ви придвижва към целта, или ще ви дърпа надолу (т.е. към мястото, откъдето сте тръгнали).

 Вие сами избирате върху какво ще се концентрирате: върху визията или върху проблемите си. Помнете само, че ако вие не намерите подходяща храна за разума, той сам ще си я намери, само че това по-скоро ще работи срещу вас. Тук може да направите аналогия с полето: ако на поле с добра земя нищо не се засее, какво ще порасне там? Някакви плевели, трева.

Не преминавайте от целта към почивка. По този начин в действителност не поддържате в стабилност това, което имате. Когато преставате да си поставяте цели, вие започвате да падате. Мощта на живота, енергията му, се намира в мечтите и целите ви. Не знам защо така се случва, но визията за бъдещия успех дава много повече енергия , отколкото сегашния успех.

Прекалено много хора се концентрират върху проблемите си, и не достатъчно върху мечтите си. Те не могат да разберат, че успехът не е в изпълняването на желанията, а в постигането им. Голямата мъдрост е в това , че успехът остава успех само в този случай, когато го преследвате. Постигането на нещо само потвърждава това, че сте знаели накъде вървите.

Защо успешните хора са станали такива? Те са разбирали това, че успехът се състои в преследването на мечтата, работили са и са вярвали в постигането й. Успехът се постига с тежък труд, но е много лесно да се върви по пътя, имайки предварително визия за бъдещия успех. Голямата мечта ви дава сили да овладеете главните препятствия по пътя към успеха.

В зависимост от това, как ще се приближавате към целта, мечтата ви ще губи размери, ще придобива все по-голяма ясност и ще става все по-реалистична.

Каквато и да е мечтата, за да остава достойна, вие трябва да я разширявате, разтягате. Т.е. след целта веднага да си поставяте следваща цел. Когато мечтата се постига, си поставяте нова още по-голяма мечта и разширявате хоризонтите на визията си. Казват, че по-далеч вижда птицата, която най-високо лети. Колкото по-далеч виждате, толкова по-близо ще се приближите към целта си.