Внимавай! Тя ще те погуби!

Искам да ти разкажа в какво се състои същността на критиката.

Сутринта говорих с чудесен партньор и певец. Слушах музиката му и се възхищавах! И сега пиша тази статия слушайки неговата музика...

 

Излиза, че такъв гениален мъж не може да расте, защото се е закритикувал «до смърт».

Когато  разговарях с една позната, разбрах, че още от детството тя има навик много да се критикува. «Аз съм много самокритична», - каза тя с гордост!

Друга жена също видя в себе си този проблем!

Те бяха последните, който още не знаеха предназначението си.

И така, накъде клоня, какво искам да кажа?

Много голяма лъжа е това, че за да растеш и развиваш трябва да се критикуваш!

Запомни, моля - критиката е разрушение!

С критиката убиваш себе си!!!

Живеем в нов свят, сега правилата са други. А критиката е стария свят.

Защо много бизнесмени страдат от лоши и немотивирани сътрудници?

Те самите така са ги «закритикували» и самите сътрудници също се критикуват, че са изгубили цялата мотивация, желание да работят, а често и желанието да живеят. Как от такива хора може да се чака продуктивна работа???

Аз лично никога не критикувам и не се карам на хората  от екипа си.  Просто показвам грешката.

Хората са гениални! Те всичко знаят и всичко разбират. Просто не им стига подкрепа и любов!

Сега разбирам тайната, защо в екипа ми хората са толкова щастливи и вдъхновени.

За мен днес бе огромна радост да чуя: «Знаеш ли, на първо място ти си моя приятелка, а след това вече шефка!»

Тази статия е вик на душата ми. «Хора, престанете да се критикувате!!!

Опомнете се! Какво правите? Вие убивате себе си!»

«А как тогава да раста», - попита ме гениалният певец.

И ето това бе шок за мен! Хората вярват, че за да растат, трябва да се критикуват!

Кой те накара да повярваш в тази глупост? Кой ти внуши тази лудост?

Критиката е използване на Божествената сила за разрушаване на себе си! И това е същността на критиката и повече нищо!

Ти си Бог!  Но ти използваш силата си, за да се правиш нещастен.

Да, аз не отговорих на въпроса: «Как тогава да раста?»

Растежът е възможен или чрез негатив, или чрез позитив.

Критиката, обвиняването на себе си – са негатив. Ти много скъпо плащаш за постиженията, които си осъществил в резултат на негатива.

Винаги използвам позитивна мотивация. Говоря за абсолютна любов, а не за чувството към жена или мъж.

Използвай любовта за растеж.

Как мислиш, кое е моята най-силна мотивация, която ме кара да правя това, което правя?

Искам да създам нов свят, който е пълен с любов, успех, щастие и богатство.

Често пропускам думата «любов», защото много хора няма да разбера, а, възможно, и ти сега не разбираш.

Любовта към този свят, любовта към хората, към Вселената – нека това те води по пътя към постиженията.

Заради кое позитивно ти можеш да действаш и да се развиваш?

Възможно, ти така обичаш децата си, жена си или мъжа си, че искаш да ги направиш щастливи?

Защо задължително ти е нужен негатив, за да станеш и да започнеш да правиш нещо?

Свободата. Може ли тя да е мотивация за теб? Щастието. Може ли то да е мотивация за теб? Пътешествията? Наслажденето? Удоволствието? Самореализацията?

Заради кое ти би искал да растеш и да се развиваш??? (помисли «Какво искаш Ти?»)

Нека се разберем: от днешния ден ти ЗАВИНАГИ се отказваш от критиката.

Вместо нея ти намираш за себе си друга  позитивна мотивация!

 Разбрахме ли се?

 

Ако да, моля те, напиши като коментар по-долу: «Разбрахме се!» или нещо подобно (друго).

Дай ми по някакъв начин да разбера, че си взел решение за винаги да се откажеш от критиката.

Ако не си съгласен с мен и смяташ, че критиката трябва да се остави, например «конструктивната критика, тогава напиши за това и кажи защо.

Въпреки, че смятам, че «конструктивната критика» е като л.... в красива опаковка. Същността не се променя.

Ще се радвам на решението ти! Най-лошото, което можеш да направиш е просто да си отидеш, без да вземаш никакво решение. Както обикновено живеят хората. Нито да, нито не, а възможно, може би, вероятно и т.н.

Но не за това ти разказах за същността на критиката - за да си отидеш, без да вземеш никакво решение... Помисли за това!