Защо бедните остават бедни

 

Причина №1 защо бедните остават бедни

Винаги ме е учудвало това как бедните постоянно оправдават бедността си.

«Не мога да започна бизнес, защото ми трябва стартов капитал» (Въпреки, че повечето богати са започнали с нулов капитал).

«Не мога да изкарвам повече, защото имам деца». Веднъж чух историята на една жена, как баща й я обвинил за това, че е беден, казвайки: «Имам Вас и нямам време да изкарвам пари».

И други подобни изказвания.

 Те сами са се убедили да бъдат бедни!

И още едно важно нещо: те са престанали да мечтаят!

Нали всеки човек има въображение, както бедния, така и богатия. Но защо бедните никога не мечтаят за богат стил на живот?

Ще отговоря на този въпрос, защото самата бях такава.

Аз не мечтаех, защото «защо да мечтая, ако и без това в близко време това няма да стане?»; «за какво да мечтая, ако сега имам толкова работа?»; «трябва да погледна истината в очите».

А на кратко: не мечтаех, защото не вярвах.

Вярата е определящият фактор.

Хората сами не си позволяват да бъдат богати!

Те не мечтаят, защото се страхуват от разочарования.

Вече толкова пъти са искали, и това не се е случвало, че хората са престанали да искат. Нашият мозък се стреми да избегне болката. Хората са асоциирали желанията с болка и са престанали да искат. Ще кажа честно, лично при мен беше така.

За какво мислих?

За какво мисли човек, който се е отучил да мечтае?

За проблеми!!!

Аз постоянно разрешавах проблеми. Моят мозък беше зает с решаването на проблеми, въпреки, че това не води към богатство!

Аз разрешавах едни проблеми и създавах други. Мозъкът винаги ще си намери занимание. И ако ти не му даваш достойна цел, той сам ще намери проблем (или ще го създаде) и ще го разрешава.

Ето така аз се въртях в омагьосаният кръг няколко години: създавах проблеми -> разрешавах проблеми; създавах нови проблеми -> разрешавах проблеми...

И движение напред нямаше!

Защо богатите постоянно богатеят?

Една от причините е в това, че постоянно мечтаят.

Нали те постоянно си задават въпроси като «За какво мога да изхарча парите си?», «Къде да вложа парите си?» и др.

Богатите хора обичат да харчат пари.

Бедните хора чувстват болка и загуба, когато харчат пари (При мен беше така).

Та така, връщайки се към въображението.

Нали и на бедните никой не им забранява да мечтаят.

Знаеш ли защо да мечтаеш «боли»?

Подсъзнанието не различава реалните събития от въображаемите.  Когато мечтаеш, ти се потапяш в друг свят. А връщайки се в реалността се сблъскваш със съвсем различен свят. Създава се конфликт между двата свята.  И човек чувства дискомфорт, нещо като емоционална «болка». Нашият мозък винаги се стреми да ни държи в зоната на комфорта, то ест за да бъдем в равновесие. А сега ние, обратното, излизаме от равновесие, стремейки се към това, което нямаме.

Всяко желание, всеки стремеж, всяка мечта въвежда човек  в състояние на дискомфорт. И за да постигне това желание или мечта, човек трябва да израстне като личност. Растежът винаги подразбира преодоляване на съпротивление. И на първо място съпротивлението на «стария» Аз.

Когато караш  кола, тя преодолява съпротивлението на въздуха.

Ракетата, когато излита, преодолява силата на земното притегляне и съпротивлението на въздуха.

Човек, когато расте, също преодолява съпротивление.

Проблемът не е в това, че «боли». Проблема е в това, че човек се страхува от тази болка и не иска да я преодолява.

 Да се учиш да ходиш също боли, защото постоянно падаш и си удряш колената.

Но нали хората могат да ходят. Децата са много по-смели от възрастните. Те са готови да преодоляват болката.

Забелязвал ли си, че децата често плачат? Не ги е страх от болката, защото те ще си поплачат и ще изплачат цялата тази болка , а после отново ще са весели.

Възрастните са престанали да плачат, защото са им внушили, че трябва да са силни. И излиза, че възрастните вместо да изплачат болката си я съхраняват в себе си. И тази болка живее в тях цял живот. Не е учудващо, че възрастните постоянно се страхуват от болката и мислят как да я избегнат. И ето че този страх е най-големия враг на човека.

Вчера имах среща с едина жена. Излезе, че тя има много проблеми с мечтите. Не стига, че самата не мечтае, а още и не позволява на мъжа си да мечтае. Когато мъжът й започва да говори за мечти, тя ведага сменя темата на разговора J Та ето, когато поговорихме, излезе, че една от причините, поради която тя не мечтае е, че не знае как да постигне мечтите си.

Мечтите са толкова големи, а реалността не е много хубава. Тя сравнява мечтите си и реалността и не вярва, че е възможно тези мечти да бъдат осъществени. Ето такава проста причина огражда човек от способността му да мечтае.

А нали ако попитаме успешните хора, никой от тях не е знаел, как да постига мечитите си. Плана за действие идва само след това, когато мечтата засяда на твърдо в главата им. От собствен опит мога да кажа, че никога не съм знаела, как ще постигна най-големите си мечти. Малките мечти практически винаги знаех как ще постигна.

Ние не можем да знаем, как Вселената ще ни доведе до мечтите ни. Но ние можем да изберем мечтите си. На хората не им стига смелост. Те не знаят пътя и се отказват от него. Смешно и глупаво.

Те не си позволяват да се откъснат от кръга на бедността, защото се страхуват да погледнат в зоната си на комфорт, страхувайте се да погледнат извън зоната си на комфорт, страхуват се да минат в неизвезността!

 

И сега те предизвиквам:

Вземи една своя ГОЛЯМА мечта е реши да я постигнеш!

Не казвай, че нямаш мечти! Знам, че имаш. Просто се страхуваш, че ще се наложи да се променяш. И този страх те спира!

Не казвай, че не знаеш, как да ги постигнеш! Защото  никой не е знаел, как да постигне големите мечти.

Не казвай, че нямаш време, пари или възможности, защото сам разбираш, че лъжеш себе си.

Точно сега просто напиши като коментар: «Аз вземам решение да осъществя мечтата си!»

Много ще съм щастлива, ако напишеш каква е тази мечта.

По този начин вземаш решението  публично! И път за връщане няма!

Вземането на решение е 50% от пътя.

Направи това сега! И напред!