Защо хората губят щастието

09/12/2016 11:41

 

 

Как да върнем радостта?

Защо хората губят състоянието на щастие? Защо хората престават да се радват от живота?

Тази година бях на море, плувах, пекох се, и точно до мен играеха деца. Едното имаше воден пистолет, то наливаше вътре вода и поливаше приятелите си, смеейки се високо, а босле бягаше. Приятелите му го гонеха. И важното - всички деца бяха толкова щастливи и радостни.

Наблюдавах ги около 30 минути. И, което е учудващо, смехът и веселието не ги оставяха. Постоянно звучеше смях. Когато децата отиваха при родителите си, те им казваха нещо като: «Не се лигави», «Успокой се».... колкото по-радостни и весели бяха децата, толкова по-строги бяха родителите.

А сега погледни своите деца! (Ако имаш такива).

Или си спомни себе си като малък, нали си бил същият.

С какво ми харесват децата, е че са истински!

Разумът още не е взел контрол над емоциите и чувствата им.

Ако на децата нещо им се случва, те плачат, а след няколко минути отново се смеят.

А сега погледни възрастните: при тях е обратното! Те цял ден са тъжни, решават проблеми. Ако се случи нещо хубаво, те за няколко минути ще станат радостни (а може би не) и отново ще се потопят в проблеми.

Знаеш ли, ще кажа честно, и на мен също ми е сложно да се радвам като децата.

На много се уча благодарение на спорта.

Например, с един приятел често играем на тенис. Когато той побеждава сета, вдига ръце нагоре, скача и се радва! Толкова е хубаво. Точно като дете.

А аз никога не се радвам. Смятам, че да се побеждава за мен е естествено (и това е моя грешка).

Вчера се случи един много показателен момент.

Андрей победи 3:2. И, както обикновено, всеки път - той скача и се радва.

Аз изравних 3:3. Взех си от него пример и също започнах да скачам и да се радвам.

Аз победих сета. 4:3. Но този път вече не скачах.

Андрей ме пита: «Какво, не се ли радваш?»

Аз отговорих: «За какво да се радвам? Това е естествено!» (т.е. че побеждавам)

Той каза: «Значи сега ще изгубиш!»

Помислих и се засмях: «Аха, да, Вселената ще ме накаже, че не скачах».

Казах и забравих.

Но сега следи вниматено продължението на играта.

Андрей изравнява 4:4

Андрей побеждава 5:4!

Победи 2 сета подред!

До края на играта отаваха 5 минути. Ние се разбрахме, че ще изиграем последен сет. Или никой няма да победи или той.

Той побеждава 3 пъти подред! 40:0 в последния сет. Още една топка и Андрей ще победи.

Мозъкът ми казва: «Ти изгуби, няма шансове»!

Аз събирам сили и казвам наум на Вселената: «Добре, разбрах урока! Ще се радвам!»

40:15, 40:30, 40:40 и аз забивам още две топки и побеждавам.

В резултат 5:5!

 

Някой ще каже, че това всичко е съвпадение и случайност.

Знаеш ли случайностите не са случайни!

В последно време търсих отговори на въпросите: «Какво да правя за да бъда още по-щастлива?», «Какво да правя за да увелича енергията си?»

И по този начин Вселената ми показа пътя!

Спомних си фразата си: «Това е естествено!»

Точно за това хората не се радват. Защото за тях успехите и победите са естествени и обикновени. Но когато се случва проблем, ето тогава хората реагират моментално! Настроението пада, нивото на злоба се повишава, човек влиза в негативно състояние, и става мощно  изхвърляне на негативна енергия в пространството. А после човек се учудва, защо му се сипят толкова проблеми? Един проблем след друг? Ето толкова често хората влизат в омагьосания кръг от проблеми: решават един проблем, появява се друг, решават другия, появява се трети и т.н.

А всичко става защото, където са емоциите, там е и енергията. Където е енергията, там е творчесетвото.

Хората престанаха да влагат енергия в успехите и победите. Те влагат енергия само в проблемите.

Хората престанаха да се учудват и възхищават от видяното. Ходят на красиви места и даже не оценяват тази красота. Отиват на почивка, виждат красив изглед, построен дворец, висока планина, и това не ги учудва, не ги възхищава, а нали това също придава енергия. И още каква! Даже самите спомени за веднъж видяното или чутото след известно време също зарежда с енергия.

Наскоро работих с една жена и я попитах за победите и успехите. Тя помисли и изброи 4 победи, после се замисли. А тази жена е на около 32 години!

1 победа на 8 години???

И всъщност това се случва с всички хора. Те изобщо не помнят успехите и победите си. Те забравят победите и успехите след като им се случат. Фокусът се премества на новата цел или на проблем.

А къде е енергията?

- в новите задачи и цели (състояние гоненица)

- в съществуващите проблеми (състояние в проблемите)

Аз 24 години бях в тези две състояния, постоянно превключвайки между тях.

Казвах си: «Като започна да изкарвам хххх лв на ден, ще бъда щастлива». И така и никога не ставах щастлива.

За това престани да се лъжеш, че когато стигнеш някъде или постигнеш нещо, ще си щастлив, радостен и успешен. Всички състояния съществуват само сега! И ако ти 10 години в състоянието сега си бил нещастен, то как мислиш, ще можеш ли за един ден да превключиш и да станеш щастлив??? Това е същото като да направиш шпагат за един ден без тренировки.

Пиша тази статия за теб с призив да се радваш!

Как да върнеш радостта? Радвай се на дреболиите, радвай се на големите събития, радвай се на малките успехи, радвай се на победите.

На теб никой нищо не ти е длъжен!

И още по-малко Вселената!

Всичко, което имаш в живота е подарък!

 Вселената нищо не ти е длъжна!

Колкото повече мислиш, че някой нещо ти е длъжен, толкова повече се разочароваш в живота.

Да, между другото, една от причините, защо се развалят отношенията в семейството, е защото жената си мисли, че мъжът й е длъжен, а мъжът си мисли, че жената му е длъжна.

Децата са обидени на родителите, че нещо не са им дали, а родителите съжаляват, че не са дали повече на своите деца.

Никой на никого нищо не е длъжен!

И когато някой ти казва, че си длъжен, разбери, че се опитват да те манипулират!

«Длъжен» предизвиква чувството на вина, едно от най-силните негативни и разрушаващи чувства.

Ако приемеш, че никой нищо не ти е длъжен, ще изхвърлиш от себе си голяма негативна тежест. Ако не приемеш, е какво, върви напред в живота до уши в негатив.

Приеми тази статия като подарък за теб от Вселената! Сега ти знаеш как да върнеш радостта!

А аз, от своя страна, приемам таланта си да пиша статии, като подарък. И се радвам от това!

Искаш ли повече подаръци в живота? Приемай подаръците с радост и вселената ще те обсипе с подаръци!