Защо ни дразни собствения глас?

 

 Защо ни дразни звучанието на записа на собствения ни глас? Защо гласът звучи пискливо, ниско и съвсем различно? Как всъщност ни чуват другите хора? Отговорите на тези загадъчни въпроси събрах в тази статия.

 


 

 Сигурна съм, че не веднъж сте се сблъсквали с това, че собственият ви глас на запис звучи чуждо, пискливо, пронзително, грубо и съвсем не така мелодично, както сте свикнали да го чувате в главата си. 

Добрата новина е в това, че вие не сте единствени. Всички ни дразни звучането на собствения ни глас на запис и с това нищо не може да се направи. Друг е въпросът, защо така става и как всъщност ни чува целият останал свят?

 

Постарах се да разнищя този въпрос и подготвих статия, където с прост и ясен език да ви обясня, какво се случва със звучането на гласа ви, когато го чувате от външен източник, а не вътре в себе си.


Как възприемаме звуците

Да започнем с малка ексурзия в анатомията. Ухото ни се състои от три главни части: външно, средно и вътрешно ухо.

 Външното ухо се намира във външната част на главата ни и можем да го видим.

То открива ушния канал, а тъпанчето отделя този канал от средното ухо.

В средното ухо са включени три кости, които са главни звукови проводници. Те усилват и предават звука към вътрешното ухо.

Вътрешното ухо е последната спирка по пътя към мозъка. Там се намира ушният охлюв, който преобразува звука в неврологичен сигнал и през звуков нерв го предава в мозъка. Всеки звук, който възприемаме е серия от колебания. Вибрациите минават през трите кости на средното ухо и се предават в ушния ухлюв.

Какво чувате, когато говорите

На първо място трябва да разберем, че звукът е серия от вибрации. Тази вибрация минава през костите на средното ухо и достига ушния охлюв, след който вече отива в мозъка под вид на неврологичен сигнал

Има два различни начина, чрез които колебанията могат да достигнат до ухото ни:

  1. Чрез въздуха. Така възприемаме външните шумове, музиката, речта на другите и звука на собствиения си глас от запис.
  2. През костите. Така възприемаме вътрешните шумове, например вибрацията на собствените си гласови струни.

Излиза, че чувате собствения си глас като смесица от звуци, предавани по въздуха и през костите. Тази какафония сте способни да чуете само вие и никой друг.

Какво се случва, когато чувате запис на гласа си

В този случай до вас не достигат звуците, предавани през костите и получавате само звука, предават по въздуха. То ест част от звуците се губи, а в крайна сметка получавате непознато звучане.

 

Та защо ви дразни собствения глас

Тук вашият мозък ви изиграва лоша шега. Въпросът е в това, че в главата ви, вътрешният ви глас може да звучи така, както искате. Даже може може да ви се стори, че гласът ви прилича на гласа на известен певец или певица. Иронията е в това, че сте единствения човек, който може да чуе гласа си по този начин.

В действителност истинският ви глас може да бъде по-нисък и писклив - общо казано, съвсем не такъв, какъвто сте свикнали да го чувате вътре в себе си. И тази разлика ви дразни. За това искам да се извиня за неприятната истина, но гласът, който чувате на записа е този каойто чува целия останал свят.

И ако тива поне малко ви утешава, искам да кажа, че всички сме в една лодка. На никой от нас не мухарсва звученето на собствения му глас на запис, и няма на къде да бягаме от това.