Защо страхът запълва разума?

Настъпи последния ден от месеца – време за анализ. Повече от това, това бе денят, когато завърши втората половина на годината.

Започнах да мисля и анализирам, да сравнявам тази половин година с миналата.

Спомних си периода през тази половин година, когато изведнъж ми стана скучно. Енергията ми падна на 5/10 (това се случва много рядко).

Сега се оглеждам в миналото, разбирам едно интересно нещо: всеки път, когато губя  някоя цел, всякакъв вид негатив запълва мозъка. Негативът идва в различен вид: скука, мързел, страх, съмнения, различен вид негативни мисли и др.

Спомням си лошите периоди в живота си – това бяха периодите, когато нямах голяма цел. А цел нямах защото постигах голяма цел и забравях да си поставя нова. Веднъж такъв период продължи 1,5 година. И той започна, когато постигнах най-най-голямата си цел, за която мечтаех. И в края на този период аз исках да умра. Имаше определени хора, които ме ограничаваха в целите ми, за това не си ги поставят. В края на този период аз бях в много силна депресия, но ми останаха сили и храброст да «разруша цялата съществуваща реалност» и да започна пътя отново, обаче сама. Просто премахнах практически цялото си обкръжение от живота си.

Появи се нова цел! И започна растеж!

След това достигнах поредното мега-ниво, ниво, което аз никога в живота си не бях постигала. И отново се оказах без цели! Но този период на спад не продължи дълго, само 1 месец и аз бързо се опомних.

Някой ще пита, а кога мога да се спра?

Никога!

Когато спреш, ще тръгнеш надолу. И колкото по-дълго стоиш, толкова повече и дълбоко ще е този спад.

Защо се случва този спад?

Разумът ни винаги е запълнен с мисли. Той винаги се намира в движение! Ако му дадеш задача, той ще търси решение на тази задача. То ест ще се придвижва към успех. Ако не му дадеш задача, той ще търси проблеми или ще ги създава.

Разумът ни прилича на малко дете: ако не го заемеш с нещо, той ще ти пречи.

На него винаги му е нужно занимание. Той не може да не прави нищо.

Та ето проблема на хората е в това, че хората не искат да намират занимания за разума си. Той е гениален и иска да решава достойни големи задачи. А човек нищо не му дава. За това разумът намира (или създава) проблеми!

Когато бях малка аз винаги намирах някакви главоблъсканици и ги решавах. Не мен ми беше интересно, аз не можех да седя на място. Навярно и ти също.

Аз се занимавам с повишаване на енергията и със сигурност мога да кажа, че целта е най-голямата и силна мотивация. Точно тя дава най-голямата енергия. Повече мотивация може да дава само още по-голяма цел!

Ако няма цел, то повишаването на енергията няма да помогне. Ти все едно ще стигнеш до депресия!

Има категория хора, които  вярват във финансовата независимост (или свобода), демек, когато ще настъпи ден, когато може вече да не се работи (аз самата някога вярвах в това).

Искам да ти открия истината: това е илюзия! Денят, в който ти престанеш да работиш – ще започнеш да падаш. И скоростта на падане с всеки ден на нищо неправене ще възраства. И в един прекрасен ден ти ще се опомниш, когато нищо не остава.

Ако мечтаеш за такъв ден, значи сега се занимаваш с далеч нелюбима работа. Например, със сигурност знам, че колкото и успешна да съм, колкото и пари да имам, аз ще продължавам да пиша статии, книги, да помагам на хората, защото това е смисъла на живота ми.

Когато престана да го правя, аз ще започна да умирам.

Та ето, всеки човек има нещо, което му дава смисъл в живота. И въпросът не е в това, колко пари получаваш или доколко си успешен, ти искаш да правиш това!

Как човек може цяла година да работи без да получи и стотинка?

Защото в това е намерил смисъла на живота си. И той ще работи безплатно толкова, колкото се наложи.

Аз работих 8 месеца над сайта си, без да получа и стотинка.

И сега, когато мога и да не работя, аз продължавам да работя.

Защо ти разказвам всичко това?

Искам да ти покажа реалността, оглеждайки се към живота си от височина! Искам да ти предам частичка от мъдростта, която придобих в живота си.

Какъв извод мога да направя?

Фокусирай се върху целта и работи докато я постигнеш или докато намериш по-голяма цел.

Никога не губи целта си! И още повече – не живей без цел!

Помни, че умът ти е малко дете. Когато няма с какво да се занимава, ще започне да те пили! Така че му дай задача!