Защо всичко знаем, но нищо не правим

 

Всички знаят, как трябва да живеят за да преуспеят.

Ти сто пъти си чувал, че трябва позитивно да мислиш, за целите , а не за дълговете, но все едно продължаваш да мислиш за дълговете?

Защо ние всичко знаем, но нищо не правим?

И преуспяващите хора знаят не повече от обикновените хора. Въпросът не е в знанията.

Работата е там, че животът в дългосрочна перспектива управлява подсъзнанието, което се програмира от емоциите и чувствата. Знанията са логика!

Емоциите и чувствата са с хиляди пъти по-силни от логиката!

Пушачите знаят, че да пушат е лошо, но продължават да го правят.

Хората, употребяващи алкохол знаят, че той вреди, но продължават да пият.

Всичко е в чувствата и емоциите.

За да правим нещо, трябва това действие на ниво емоции да предизвиква радост, а противоположното действие да предизвиква емоционален дискомфорт.

И, обратното, за да престанеш да правиш нещо, трябва това действие да предизвиква емоционален дискомфорт,  а новото действие да предизвиква комфорт.

Защо човек иска да преуспее, но нищо не прави за това, а само се надява?

Защото за него действията са равни на емоционален дискомфорт, нали действията така или иначе водят до грешки. А грешките са емоционална болка. На всички нас в детството са ни внушавали асоциацията «грешка=болка».

Преуспяващите хора се различават от останалите по реакциите на нервната им система за едни или други събития, в частност, грешките.

За преуспяващите хора, грешките са естествени, и те не предизвикват емоционална болка изобщо или предизвикват, но само минимална болка.

У обикновените хора, грешките предизвикват много силен емоционален дискомфорт, болка.

Преуспяващите хора достатъчно лесно излизат зад зоната си на комфорт. Те са свикнали да го правят.

Те са свикнали да рискуват.

Обикновените хора се стремят към комфорт и надеждност.

Какво трябва да направиш за да започенеш да действаш?

На ниво емоции да създадеш асоциация (т.е. връзка) «Действия=радост», «Бездействия=болка».

Как го направих преди 7 години, когато до смърт се страхувах да греша?

Имах мечта «Свобода».

За мен действията означаваха път към свободата и богатството!

Радостта от действията беше много повече, от болката от грешките.

Нашият мозък при вземане на решение застава постоянно пред подобна задача:

Например, действие 1 създава радост +5,

Но действие 1 води към потенциална болка -7.

Това означава, че избираме да се откажем от действието 1.

Или обратното.

Например, действие 1 създава радост +8,

Но действие 1 води към потенциална болка -3.

Мозъкът избира да изпълни действие 1.

Преди няколко години живота ме постави пред ключов избор: да купя курс през интернет или не.

Действието «Да купя» води до възможна свобода и пари!

Възможно, аз ще започна нова дейност. Емоционално състоянието ми беше +7.

Действието «Да не купя» водеше до страх от загуба на пари. «Ами ако не получа резултат». По емоции беше на -5. Аз си казвах: «Ако изгубя, ще изгубя. Няма да получа резултат, ще работя и ще намеря нов курс, и все едно ще получа».

Мозъкът сравни 2 емоции и реши «Ще купя»!

Така и започнах нов живот!

И с тази инвестиция в себе си спечелих!

Извод: за да започнеш да правиш нещо, трябва да направиш така, че действието вътре в теб да се асоциира с голяма радост! А неуспехът, благодарение на това действие – с малка емоционална болка!

За да увеличиш радостта, помисли за мечтите, целите и желанията!

Ето за това трябва постоянно да мечтаеш!

А мъжете трябва да си поставят цели!

За да намалиш емоционалната болка, бъди готов към неуспехи, грешки и загуби.

Емоционалната болка сама по себе си ще се намали с опита и количеството грешки и неуспехи.

Твоят мозък ще те спира и ще измисля болка, но помни, че всичко, което рисува е илюзия!

Хомо сапиенс означава «разумен човек», т.е. той взема решения осъзнато, а не въз основа на страховете и инстинктите си.

Излез от зоната на комфорт! Прави това, което не си правил до сега!